— Ще уволните ли този нещастник, или не?
— Категорично отказвам да го уволня. Господин Рейнолдс е лоялен член на трупата на „Лисеум“ повече от трийсет години.
— Тогава се качвам на първия кораб за Америка — отвърна Баримор. Обърна се и се заклатушка по пътеката.
— Господин Баримор, помислете, преди да направите каквото и да било — извика Стокър след него. — Дойдохте от Ню Йорк, защото там никой не иска да наеме пиян актьор в главна роля.
Джон Баримор се олюля леко, после се обърна към Стокър и каза:
— Мислите, че вашето предложение е единственото към мен, човек с такъв талант? Заминавам за Калифорния. Предложиха ми роля във филм. Запомнете думите ми: ще съжалявате за този миг до края на живота си.
Куинси беше гледал филми в киносалон в Париж. Евтино забавление. Намираше за изключително странно сериозен актьор да се занимава с подобно нещо. Нямаше звук и артистите трябваше да преиграват, за да предадат посланията си.
Докато вървеше към вратата, Баримор се блъсна в Куинси.
— Гледай къде вървиш, момче! — каза той завалено.
— Извинявайте, господин Баримор.
Вратата на залата се тресна и великият Джон Баримор изчезна зад нея. Куинси беше като ударен от гръм.
Дийн и Стокър се взряха в него.
— Кой, по дяволите, сте вие? — попита Дийн. — Това е частна репетиция.
— Извинявайте, подраних, но имам насрочена среща с господин Хамилтън Дийн — отвърна Куинси.
— О, да. Вие кандидатствате за стажантско място. Как се казвате?
— Куинси Харкър.
Стокър реагира така, все едно беше глътнал муха.
— Правилно ли чух? — продължи Куинси. — Наистина ли един от героите на вашата пиеса е адвокат на име Джонатан Харкър?
— Да. И? — избоботи Стокър.
— Баща ми се казва Джонатан Харкър… и е адвокат.
Няколко минути по-късно Стокър, Дийн и Куинси се събраха в малкия кабинет на Стокър. Стените му бяха облепени с плакати от златните години на Хенри Ървинг в театър „Лисеум“. Стокър изглеждаше притеснен, когато Дийн подаде на Куинси книга с яркожълта корица, върху която с червени печатни букви бе изписано:
ДРАКУЛА от Брам Стокър.
— Герой от роман! Баща ми не ми е споменавал нищо — каза Куинси, докато прелистваше страниците. Най-накрая държеше в ръцете си доказателството за лицемерното отношение на баща му към изкуството. Колко очарователно. В ума на Куинси се надигнаха стотици въпроси. И все пак… Той прехапа език. Не искаше да създаде погрешно първо впечатление и да прояви същата липса на уважение към театралните правила за добро поведение като Баримор. Нисшият стажант никога не поставя под съмнение правотата на продуцента или режисьора на една пиеса, не и ако иска да си запази работата… А Куинси дори още не беше нает.
Стокър издърпа книгата от ръцете му.
— Това е нелепо! — изръмжа той. — Името на героя идва от Джоузеф Харкър, сценограф, който работеше при нас през 80-те години. Връзката с баща ви е чиста случайност.
— Доста голямо съвпадение, не мислиш ли, Брам? — намеси се Дийн.
— „Дракула“ е мой роман и историята в него е напълно измислена.
— Никой не твърди обратното — каза Дийн. — Въпреки че май си спомням, как ти твърдеше, че си организирал четенето й в театъра, за да запазиш авторските си права. Все още не мога да разбера защо.
— Единственото, което трябва да разбереш, е, че авторското право е изцяло мое — озъби му се Стокър и след това изля гнева си върху Куинси: — Съжалявам, младежо, но в театър „Лисеум“ засега не се нуждаем от стажанти. Благодаря ви.
— Но, господин Стокър…
Стокър понечи да си тръгне, но Дийн постави ръка на рамото му и прошепна:
— Брам, изоставаме с графика. Всяка помощ за спектакъла ще ни дойде добре. Надхвърляме бюджета и въпреки това не ни достигат хора. Пък и останахме без главния си актьор.
Куинси скочи, осени го идея.
— Може да ви помогна във вашата дилема. — Двамата мъже се обърнаха. Това беше неговият миг. — А ако успея да ви доведа най-великия актьор на нашето време? За когото критиката казва: „Когато играе в пиеса на Шекспир, той преживява ролята, гази кръв и води истински битки.“
— За Бесараб ли говориш? — попита Дийн.
— Той ми е личен приятел. И съм убеден, че неговото име на афиша ще увеличи приходите ви и ще оправдае всички разходи, които ще направите оттук нататък.
Дийн повдигна вежда и започна да обмисля идеята.