Скоро напусна работа и стана бизнес партньор на Ървинг и негов театрален мениджър. Това беше невероятен дар от живота, защото му позволяваше да изживее мечтата си чрез звездната слава на Ървинг. Флорънс беше сигурна, че това ще е един от многото провали на съпруга й, но след като парите заваляха, промени отношението си. Семейство Стокър започнаха да се събират с хора като художника Джеймс Макнийл Уислър, поетът Франсис Федърстоун, сър Артър Конън Дойл. Оказаха се заобиколени от величия, но Брам знаеше, че само връзката му с Ървинг му отваря вратите към елита. Колкото и да го умоляваше, Ървинг никога не се съгласяваше да постави някоя от пиесите му. Въпреки че Стокър не жалеше сили и труд, за да ръководи всичките му дела, дори и аферите му с жени, Ървинг не обръщаше внимание на литературните му опити и не му помагаше с нищо.
Накрая Стокър получи своя шанс да се окаже в центъра на вниманието. През 1890 година Оскар Уайлд се отклони от обичайния си стил и написа готически роман — „Портретът на Дориан Грей“, който постигна незабавен успех. След това някогашният приятел и съперник на Брам внезапно бе арестуван и съден по обвинения в непристойно поведение. С надеждата да се възползва финансово от последната литературна мода, Стокър последва примера на Уайлд, Мери Шели и Джон Полидори26. През лятото на 1816 година прочутият поет лорд Байрон предизвика гостите на парти в дома му да напишат история на ужасите. Предполагало се, че двамата най-утвърдени автори, присъстващи там, лорд Байрон и Пърси Шели, ще бъдат победители в състезанието. Никой не очаквал съпругата на Пърси, Мери Шели, и доктор Джон Полидори да надминат останалите. Така в онази вечер се родили романът „Франкенщайн“ и разказът „Вампирът“. Двамата най-неопитни автори написали две изключително успешни произведения. Брам обожаваше всички тези готически истории на ужасите и непрекъснато се опитваше да се издигне на тяхното ниво. Получи възможност за това, когато пратиха Уайлд в затвора и в литературния свят зейна празнина. Реши, че е време да излезе от сянката на Ървинг и Уайлд. Не се възползваше от ситуацията, просто вярваше, че усърдната му работа трябва все някога да даде резултат.
Не се учуди, че неговият редактор и издателят му не споделяха ентусиазма му; Брам вече беше публикувал успешни биографични и справочни книги. Но липсата на всякаква подкрепа от страна на Флорънс го свари напълно неподготвен. Тя смяташе, че той си губи времето, като се опитва да пише истории на ужасите, и че няма талант за това. Така той с тъга осъзна, че е напълно сам в опитите си да стане успешен романист.
Разсъждавайки над това, Стокър прозря, че трябва да си намери друг редактор и нов издател за романа. Беше сигурен, че досегашните са искали да се провали с надеждата, че „ще се осъзнае“ и ще започне да пише пак само документални книги. Кретените не само че бяха променили заглавието от „Немъртвият“ на „Дракула“, ами бяха изрязали и много важни страници от книгата. Стокър беше готов да се обзаложи, че Уайлд никога не е бил цензуриран. Нещо повече, неговият редактор изобщо не се бе опитал да популяризира „Дракула“ сред последователите на Уайлд. И, разбира се, обвиняваше единствено него за слабите продажби.
След толкова години Брам още се чувстваше засенчен от някогашния си приятел. Дори и от затвора, а по-късно — и от отвъдното, Уайлд беше много по-успешен писател от него. „Дориан Грей“ се продаваше по-бързо, отколкото го печатаха. Стокър се бе надявал, че Ървинг ще похвали публично „Дракула“. Вместо това той нарече романа „ужасен“ и с една дума уби ентусиазма му, за което Стокър никога не му прости.
Ървинг умря няколко години по-късно, преди който и да е от двамата да успее да се извини. Завеща театър „Лисеум“ на Стокър, за негова най-голяма изненада. Най-накрая имаше пълен контрол над нещо. Но без името на Хенри Ървинг представленията не привличаха много публика. Постепенно най-добрите от трупата се преместиха в други театри. „Лисеум“ се обезкървяваше финансово и напрежението беше непоносимо. Стокър получи удар.
26
Джон Уилям Полидори (1795–1821) — лекар от италианско-английски произход, който пише вампирски истории. Най-успешният му разказ е „Вампирът“ (1819), първият текст на английски, посветен на тази тема. — Б.пр.