— Граф Дракула? — запитах, за да се уверя.
— Аз съм Дракула — с тези думи той се поклони учтиво — и ви каня с добре дошли в моя дом, г-н Харкър. Влезте! Нощният въздух е мразовит, а и вие сигурно се нуждаете от храна и почивка.
Докато говореше, закачи лампата на стената, излезе навън и взе багажа ми. Преди да успея да му попреча, вече го беше внесъл. Възразих, но той упорстваше:
— Не, сър, вие сте мой гост. Късно е и хората ми не са на разположение. Нека сам се погрижа за вашето удобство.
Той настоя да пренесе нещата ми през коридора нагоре по висока вита стълба и след това по още един широк коридор, по чиито каменен под стъпките ни отекваха тежко. Накрая графът отвори една масивна врата и с радост видях зад нея добре осветена стая, в която имаше маса, разстлана за вечеря, и голяма камина, в която горяха и пращяха наскоро наредени цепеници.
Графът спря, оставяйки чантите ми, затвори врата и прекоси стаята — отвори друга врата, която водеше до малко осмоъгълно помещение като че ли без прозорци и осветено от една-единствена лампа. В другия му край отвори трета врата и ми направи знак да вляза. Гледката беше добре дошла: просторна спалня, добре осветена и затоплена от друга камина, която бумтеше глухо през широкия комин. Той също беше накладен неотдавна, защото по-горните цепеници все още не бяха разпалени. Графът остави багажа ми вътре и се оттегли, като, преди да затвори вратата, каза:
— След пътуването си имате нужда да се освежите, като се погрижите за тоалета си. Вярвам, че ще намерите всичко, което ви трябва. Когато сте готов, елате в другата стая, там ще намерите вашата вечеря поднесена.
Светлината, топлината и любезното посрещане на графа сякаш разсеяха всички мои съмнения и страхове. И така, върнал си обичайното присъствие на духа, осъзнах, че съм гладен като вълк, затова набързо оправих тоалета си и отидох в другата стая.
Вечерята вече бе сервирана. Моят домакин, облегнат на каменната зидария от едната страна на голямата камина, направи елегантен жест към масата и каза:
— Моля, седнете и вечеряйте, както желаете. Вярвам, че ще ме извините, задето няма да се присъединя към вас, защото се храня следобед, а не по това време.
Подадох му запечатаното писмо, което г-н Хокинс ми беше поверил. Той го прочете внимателно и с приветлива усмивка ми го върна, за да погледна и аз. Един от пасажите със сигурност ме развълнува приятно:
С голямо съжаление Ви уведомявам, че пристъп на подагра44, от която трайно страдам, не ми позволява никакви пътувания за известно време. Радвам се обаче, че мога да изпратя достоен заместник — някого, на когото имам пълно доверие. Той е млад, деен, даровит посвоему и много предан по нрав. Дискретен е, тактичен и работи за мен още от момче. Ще бъде на Ваше разположение по всяко време на престоя си и ще се съобразява с Вашите желания по всички въпроси.
Графът пристъпи напред и сам вдигна похлупака на една чиния и аз веднага се захванах с превъзходното печено пиле в нея. Освен с него вечерях и с малко сирене, салата и две чаши от бутилка отлежало токайско45. Докато се хранех, графът ме разпита подробно за пътуването и постепенно му разказах всичко, което ми се бе случило.
Дотогава вече бях приключил с вечерята и по молба на домакина ми придърпах стола си до камината и запалих пурата, която ми предложи, като се извини, че той самият не пуши. Сега имах възможност да го огледам внимателно и открих у него много отличителни физиогномични черти46. Лицето му беше изразително, много изразително: тънък орлов нос с изпъкнала гърбица и странно извити ноздри, високо куполовидно чело и рядка коса по слепоочията, но пък гъста навсякъде другаде. Грамадните му рошави вежди с изобилни къдрави косми бяха почти сключени над носа. Устата, доколкото се виждаше под тежките мустаци, беше присвита в доста студено изражение. Зъбите му бяха странно заострени и бели. Подаваха се пред устните, чиято силна руменина говореше за удивителна жизненост у човек на тази възраст. Колкото до останалото, ушите му бяха бледи и изключително заострени, а брадичката — широка и ясно изразена, страните му бяха стегнати, макар и изпити. Целият му вид беше необичайно бледен.
До този момент на светлината от огъня дланите му, отпуснати на коленете, ми се бяха сторили фини и бели. Ала сега, отблизо, нямаше как да не забележа, че са по-скоро груби, широки и с къси дебели пръсти. Странно наистина, но по опакото на дланта му имаше косми. Ноктите му бяха дълги, тънки и отрязани така, че да са заострени в края.
Когато графът се приведе към мен и ме докосна, нямаше как да не ме побият тръпки. Не знам дали заради противния му дъх, но ме обзе ужасно чувство на погнуса, което, колкото и да опитвах, не успях да прикрия. Той явно забеляза това, отдръпна се и със студена усмивка, която разкри още повече издадените му зъби, седна отново от своята страна на камината. Известно време и двамата мълчахме. Погледнах през прозорец, видях първите слаби проблясъци на зората. Загадъчна тишина сякаш обгръщаше всичко, но щом се заслушах, дочух, сякаш откъм долината под нас, безброй вълци.
44
Подагра — болест от вида на артрита, причинена от натрупване на кристали пикочна киселина в ставите, най-често на един от палците на краката. Води до остри болезнени ставни кризи.
45
Токайско вино — едно от най-изисканите и скъпи вина в света, произвеждано в обл. Токай в Унгария от векове. През XVII в. районът се намира в рамките на полунезависимото Княжество Трансилвания, като произвежданото в него вино е основен източник на доходи в хазната. За него френският крал Луи XIV възкликва: „Вино за крале, крал на виното!“
46
Физиогномика — псевдонаука, според която външният вид на човека и неговата душевност са в пряка връзка. Често тя търси уподобяване качествата на човешкото лице и тяло с тези на различни животни, за да ги свърже с определен темперамент. През XIX в. особено популярни стават средновековните проучвания на италианеца Джанбатиста делла Порта (1535-1615) и французина Шарл льо Брун (1619-1690), чиито творби Стокър вероятно е познавал. Редица писатели от периода използват разбиранията на тази „наука“ при описанията на героите си, сред тях са: Балзак, Дикенс, Томас Харди, Едгар Алън По и много др. Брам Стокър сам е бил поддръжник на физиогномистските идеи и притежавал обширна литература по въпроса (