Така заключихме гробницата, тръгнахме, прескочихме оградата на църковния двор, което не бе особено трудно, и се отправихме към „Пикадили“.
27 септември.
Приятелю Джон,
Пиша това в случай че нещо се случи. Отивам сам да бдя в онова гробище. Намирам за добре немъртвата, госпожица Луси, да не излиза довечера, защото така през утрешната нощ ще бъде по-нетърпелива. По тази причина ще поставя някои неща, които не ѝ се нравят — чесън и разпятие — и по този начин ще запечатам вратата на гробницата. Тя е още млада немъртва и биха ѝ повлияли. Освен това те само ще я спрат да излезе, не могат да попречат на желанието ѝ да се скрие навътре: за тогава, когато немъртвата е отчаяна и трябва да намери възможност за последен отпор, каквато и да бъде тя. Ще съм наоколо цяла нощ — от залез до след изгрев, и ако има нещо, което може да се разбере, ще го науча. Не се страхувам за госпожица Луси, нито пък от нея, но онзи, заради когото тя е немъртва, вече разполага със силата да открие тази гробница и да намери там подслон. Той е коварен, както научих от г-н Джонатан и от начина, по който през цялото време ни заблуждаваше, когато се надпреварвахме с него за живота на госпожица Луси и изгубихме. Немъртвите са силни в много отношения. В десницата си той винаги притежават мощта на двадесет мъже. Дори силите, които ние четиримата дарихме на госпожица Луси, са се влели в него. Освен всичко той може да призове своя вълк и не знам още какво. Затова, ако биде, че дойде по-късно тази нощ, ще ме намери там, но никой друг няма — докато не стане прекалено късно. Но той може и да не направи опит. Няма защо да го стори. Ловното му поле е по-пълно с дивеч, отколкото дворът на църквата, където спи немъртвата жена, а един старец бди.
И така, пиша това в случай че… Вземете документите, които са с това, дневниците на Харкърови и останалите, прочетете ги и след това намерете този могъщ немъртъв, отрежете главата му, а сърцето изгорете или го промушете с кол, за да може светът да си отдъхне от него.
28 септември. Невероятно е как един добър нощен сън може да ми се отрази. Вчера почти бях готов да приема чудовищния замисъл на Ван Хелзинг, но сега той ме ужасява като груба непристойност. Не се съмнявам, че вярва на всичко това. Чудя се дали не се е смахнал. Със сигурност трябва да има някакво рационално обяснение на всичките тези загадъчни обстоятелства. Възможно ли е сам професорът да го е сторил? Той е толкова извънредно интелигентен, че ако не е добре с главата, би реализирал всяка своя натрапчива идея по уникален начин. Не ми се мисли за това и определено би било не по-малка изненада от това останалите да разберат, че Ван Хелзинг е бил луд, но във всеки случай ще го следя внимателно. Може би ще успея да хвърля малко светлина върху мистерията.
29 септември, сутринта… Снощи малко преди десет часа Артър и Куинси дойдоха в стаята на Ван Хелзинг. Той ни каза онова, което искаше да направи, но говореше най-вече на Артър, сякаш намеренията на всички ни зависеха от него. В началото изрази надежда всички да дойдем, „понеже“, както каза, „задачата, която трябва да се свърши там, е на живот и смърт. Вие, без съмнение, сте бил изненадан от писмото ми?“. Това предположение беше пряко отправено към лорд Годълминг.
— Бях. По-скоро малко ме обезпокои. Напоследък около дома ми имаше толкова много тревоги, че можех да мина и без повече. Освен това бях любопитен какво имате предвид. Заедно с Куинси го обсъдихме, но колкото повече говорехме за това, толкова повече се обърквахме, докато сега вече мога да кажа за себе си, че съм като теле в железница, що се отнася до значението на всичко това.
— Аз също — каза пестеливо Куинси.
— О — възкликна професорът, — тогава и двамата сте по-близо до началото от приятеля Джон, който трябва да извърви много път назад, преди да стигне толкова далеч, че да започне.
Беше очевидно, че е усетил връщането ми към старото колебливо разположение на духа, без да кажа и дума. След това, като се обърна към другите двама, той каза с изключителна сериозност:
— Искам разрешението ви да сторя това, което считам добро тази вечер. Зная, че моля за много, а колко много, ще разберете, щом научите какво е това, което възнамерявам да направя. По тази причина ви моля да ми обещаете сред неведение, така че по-късно, при все че може да сте ми сърдит за известно време — не бива да крия сам от себе си възможността това да се случи — да не вините себе си за нищо.