Гласът му секна за малко и той продължи, изпълнен със съжаление:
— Но ви умолявам да не отивате далеч в гнева си към мен. През този дълъг живот на постъпки, които често не бяха приятни за вършене, а понякога и ми късаха сърцето, никога не съм имал задача, по-тежка от тази сега. Повярвайте ми, че ако дойде време, когато ще промените мнението си за мен, един ваш поглед ще заличи целия този тъжен миг, защото бих направил каквото е по силите на един човек, за да ви предпазя от печал. Просто помислите. Защо бих си давал толкова труд и мъки? Дойдох тук от собствената си страна да сторя каквото добро мога. На първо място да зарадвам моя приятел Джон, а след това да помогна на една мила млада лейди, която също заобичах. За нея — срамувам се да изтъкна толкова много, но го правя с добро чувство — аз дадох каквото и вие: кръвта във вените си. Дадох я аз, който не бях като вас неин любим, а само неин лекар и приятел. Аз ѝ посветих нощите и дните си — преди смъртта и след нея, и ако моята гибел може да ѝ стори добро дори сега, когато тя е мъртвата немъртва, ще я получи безрезервно.
Професорът каза това крайно печално, с умиляващо достойнство, от което Артър се трогна дълбоко. Той взе ръката на стареца и сподавено изрече:
— Ах, трудно ми е да мисля за това и не мога да го разбера, но поне ще дойда с вас и ще почакам.
Глава XVI
Беше тъкмо дванадесет без четвърт, когато влязохме в двора на църквата през ниската ограда. Нощта беше мрачна и луната случайно проблясваше през пролуките между гъстите облаци, които пробягваха по небето. Всички се придържахме един до друг, а Ван Хелзинг вървеше мъничко напред, за да показва пътя. Когато наближихме гробницата, се загледах в Артър, понеже се боях, че съприкосновението с това място, изпълнено с толкова печални спомени, би го разстроило, но той се справяше добре. Реших, че цялата тайнственост на ситуацията потискаше по някакъв начин скръбта му. Професорът отключи вратата и като видя естественото колебание сред нас, породено от различни причини, преодоля тази трудност, като сам влезе пръв. Останалите го последвахме, а той затвори вратата, след което запали един фенер със затъмнител и го насочи към ковчега. Артър пристъпи напред колебливо.
— Вчера вие бяхте тук с мен. Беше ли тялото на госпожица Луси в ковчега? — каза ми Ван Хелзинг.
— Беше.
Професорът се обърна към останалите с думите:
— Чухте, а все още има някои, които не ми вярват.
Той извади отвертката си и отново свали капака от ковчега. Артър го наблюдаваше, беше много блед, но тих. Когато Ван Хелзинг отмести капака, той пристъпи напред. Очевидно не знаеше, че има оловен ковчег, или поне не си беше давал сметка за това. Когато видя пролуката в покритието, кръвта нахлу в главата му на мига, но също толкова бързо се отдръпна и той запази мъртвешката си бледност. Продължаваше да мълчи. Ван Хелзинг огъна назад оловния лист, а ние всички погледнахме и се отдръпнахме ужасени.
Ковчегът беше празен!
За няколко минути никой не каза и дума. Мълчанието беше нарушено от Куинси Морис:
— Професоре, аз гарантирах за вас. Думата ви е ’сичко, от което се нуждая. Обикновено не бих попитал нещо такова — не бих ви позорил с едно подхвърлено съмнение, но това е мистерия, която излиза отвъд ’сяка чест или безчестие. Ваше дело ли е това?
— Кълна ви се във всичко свято, че нито съм я премествал, нито съм я докосвал. Онова, което се случи, беше следното: преди две вечери заедно с моя приятел Сюърд дойдохме тук — с добри намерения, повярвайте ми. Отворих ковчега, който тогава беше запечатан, и го заварихме празен както сега. След това почакахме и видяхме нещо бяло да приближава между дърветата. На следващия ден дойдохме през деня и тя беше положена вътре. Нали беше, приятелю Джон?
— Да.
— Онази нощ пристигнахме тъкмо навреме. Още едно толкова малко дете липсваше и го намерихме сред гробовете, слава Богу, невредимо. Вчера дойдох тук преди залез, защото при настъпването му немъртвите могат да се движат. Чаках цяла нощ, докато слънцето изгря, но не видях нищо. Най-вероятно стана така, понеже бях сложил върху скобите на тези врати чесън, който немъртвите не могат да понасят, и други неща, които отбягват. Снощи нямаше излизане, затова тази вечер, преди залез, махнах чесъна и другите ми неща. И така стана, че открихме този ковчег празен. Но потърпете с мен. Засега има много странности. Почакайте с мен навън, незабележими и безшумни, и много по-странни неща ще има да стават. Така — тук той дръпна затъмнителя на фенера си, — сега навън.
Професорът отвори вратата и излязохме в редица. Той беше последен и затвори след себе си.