Когато Луси — наричам нещото пред нас Луси, защото то се беше вселило в нейния облик — ни видя, отстъпи назад и яростно изсъска, както би направила котка, когато е изненадана. След това очите ѝ пробягнаха по нас. Очите на Луси по форма и цвят, но очите на Луси, нечестиви и пълни с адска жар вместо невинния нежен поглед, който познавахме. В този миг останките от любовта ми се превърнаха в омраза и ненавист. Трябваше ли да бъде убита, можех да го сторя с животинска наслада. Докато ни оглеждаше, очите ѝ проблеснаха с нечиста светлина, а по лицето разцъфна сладострастна усмивка. О, Боже, как изтръпнах, когато видях това! С небрежно движение, коравосърдечна като дявол, тя захвърли на земята детето, което досега беше притискала напрегнато и силно до гърдите си, и заръмжа над него като куче над кокал. Детето нададе остър писък и остана да лежи хлипайки. В тази постъпка имаше безчовечност, която изтръгна стон от Артър. Когато тя наближи към него с разтворени обятия и похотлива усмивка, той отстъпи и закри лице в шепи.
Но тя продължи да се приближава и каза с омайна страст и грация:
— Ела при мен, Артър. Остави другите и ела при мен. Обятията ми те жадуват. Ела и нека заедно намерим покой. Ела, съпруже мой, ела!357
В гласа ѝ имаше нещо диаболично сладко — нещо като звън на чупещо се стъкло, което отекна в главите ни, макар словата да бяха отправени към друг. Колкото до Артър, той сякаш беше омагьосан. Като свали длани от лицето си, той широко разтвори обятия. Луси се беше хвърлила към тях, когато Ван Хелзинг изскочи напред и вдигна между двамата малкото си златно разпятие. Тя се отдръпна назад и с лице, което внезапно се разкриви от гняв, се втурна напред през него, сякаш за да влезе в гробницата. На един-два фута от вратата обаче спря като прикована от някаква непреодолима сила и след това се обърна. Лицето се откри от внезапния светъл изблик на лунна светлина и фенерът, който сега желязното самообладание на Ван Хелзинг не оставяше да трепне. Никога не съм виждал такава злоба и объркване в нечие лице и вярвам, че никога отново очи на смъртен няма да видят такива. Прелестната руменина стана сивкавосиня, очите сякаш хвърляха искри от адски огън, веждите се сбръчкаха, все едно под плътта се усукваха змиите на Медуза, а красивите ѝ, оцапани с кръв устни, се разтвориха широко като онези нарисувани по маските на гърците и японците358. Ако някога лице е вещаело смърт — ако погледите могат да убиват — ние го видяхме в този миг.
И така за половин минута, която ми се видя като безкрайност, тя остана между издигнатото разпятие и святата възбрана пред намерението ѝ да влезе. Ван Хелзинг наруши мълчанието, като попита Артър:
— О, приятелю, отговорете ми! Да довърша ли делото си?
Артър се хвърли на колене, като скри лицето си в шепи и каза:
— Постъпете както желаете, приятелю, постъпете както желаете. Никога не би могло да има друг ужас като този — и тогава силите го напуснаха.
Заедно с Куинси тръгнахме към него и го хванахме под мишниците. Чухме щракването от затъмнителя на фенера, когато Ван Хелзинг го спусна. Като се приближи до гробницата, той започна да маха от цепнатините част от свещения символ, който беше поставил. Всички загледахме изумени от ужас как той отпраща назад жената, с плът не по-малко истинска в този момент от нашата собствена, през пролуката, в която едва би влязло острие на нож. Почувствахме задоволство, когато професорът спокойно възстанови ивиците маджун по ръбовете на вратата.
Щом привърши с това, той вдигна детето и каза:
— Елате сега, приятели мои, повече не можем да направим до утре. По пладне има погребение, затова ще дойдем всички тук скоро след това. Близките на починалия ще си отидат до два, а когато клисарят заключи портите, ние ще останем. Тогава има още за вършене, но не като през тази нощ. Колкото до този малчуган, той не е особено наранен и до утре вечер ще бъде добре. Трябва да го оставим, където полицията ще го открие, както през онази нощ, а след това — към вкъщи.
Той се приближи до Артър с думите:
— Приятелю мой Артър, преживяхте сурово изпитание, но по-късно, щом погледнете назад, ще видите колко необходимо беше. Сега сте в горчивите води, дете мое. До утре по това време, дай Боже, ще сте ги преминали и ще пиете от сладките, затова не скърбете премного. Дотогава няма да ви моля за прошка.
Артър и Куинси дойдоха у дома с мен. По пътя се опитахме да се поободрим взаимно. Оставихме детето в безопасност. Бяхме уморени, затова сънят наистина ни навести, ала без да ни измъчва.
357
„Ела, съпруже мой, ела!“ — сцената се случва на 28 септември вечерта. Според писмата от по-горе това е датата на несъстоялата се първа брачна нощ на Луси и Артър.
358
Маските на японците и гърците — става дума за театралните маски, използвани в Япония и Елада. Изображенията по тях винаги изглеждат изопачени и преувеличени, за да се виждат емоциите, които изразяват, и от най-задните редове.