Пристигнахме тъкмо навреме. Тя, разбира се, знаеше, че мястото е лудница, но забелязах, че нямаше сили да потисне тръпката, когато влязохме.
Каза, че ако е възможно, по-късно би дошла в кабинета ми, тъй като имаме много да си говорим. Затова привършвам тук със записа във фонографския ми дневник, докато я чакам. Все още не ми се е отдало да погледна листовете, които Ван Хелзинг ми остави, въпреки че стоят отворени пред мен. Трябва да ангажирам вниманието ѝ с нещо и така ще получа възможност да ги прочета. Тя не знае колко безценно е времето, нито с каква задача сме се захванали. Ще внимавам да не я изплаша. Ето, че идва!
29 септември. След като се настаних, отидох до кабинета на д-р Сюърд. За миг се поколебах на вратата, защото сякаш го чух да говори на някого. Тъй като обаче той беше настоял да побързам, почуках и след неговия повик „Влезте“ отворих.
За моя голяма изненада с него нямаше никого. Той беше напълно сам, а на масата срещу него имаше нещо, което веднага познах от описания като фонограф. Никога не бях виждала такъв и силно ме заинтригува.
— Дано не съм ви накарала да чакате — казах. — Но останах на вратата, като ви чух да говорите, и помислих, че има някого с вас.
— О — отвърна той с усмивка, — само правех запис в дневника си…
— Дневникът ви? — попитах учудено.
— Да — отговори. — Водя го на това — докато говореше, той постави длан на фонографа.
Развълнувах се дотолкова, че изтърсих:
— Ама това бие даже стенографията! Мога ли да го чуя как казва нещо?
— Непременно — отвърна той с готовност и стана, за да го настрои за говор. Тогава се поколеба и изражение на безпокойство заля лицето му. — Работата е — започна той неуверено, — че водя само дневника си на него и понеже е изцяло — почти изцяло — за моите случаи, може би ще е неуместно… това е, имам предвид…
Той спря и аз се опитах да го извадя от неловкото положение:
— Вие сте помогнали с грижите за бедната Луси при кончината ѝ. Нека чуя как е умряла. Ще бъда изключително признателна за всичко, което разбера за нея. Тя ми беше много, много скъпа.
За моя изненада той отвърна с ужас:
— Да ви разкажа за смъртта ѝ? За нищо на света!
— Защо не? — попитах, обзета от някакво зловещо предчувствие.
Той отново се поколеба и забелязах, че се опитва да си измисли извинение. Най-после измънка:
— Вижте, не зная как да избера определена част от дневника.
Дори като говореше, му хрумна някаква идея и той каза с несъзнателна лековерност, променен глас и наивност на дете:
— Това е напълно вярно, честна дума. Честен кръст!
Можех само да се усмихна, а той направи гримаса.
— Този път се издадох! — възкликна. — Но знаете ли, въпреки че водя дневника от месеци, никога не ми е хрумвало как да намеря някоя определена част от него, в случай че искам да я чуя.
В този момент вече бях решила, че дневникът на доктора, който се е погрижил за Луси, може би има какво да прибави към цялостните ми знания за онова ужасно Същество и заявих смело:
— Тогава, д-р Сюърд, по-добре ме оставете да ви го препиша на пишещата машина.
Той пребледня съвсем като мъртвец.
— Не! Не! Не! За нищо на света не бих ви позволил да научите тази ужасна история!
Значи е била ужасна, а интуицията ми — правилна! Замислих се за момент и като обходих стаята с очи, несъзнателно търсейки нещо или някаква удобна възможност, която да ме подкрепи, съзрях на огромна купчина печатни листове върху масата. Той улови погледа ми и инстинктивно го проследи. Щом видя камарата, разбра какво имам предвид.
— Не ме познавате — казах аз. — Когато прочетете всички тези листове — моя собствен дневник и този на съпруга ми, които напечатах, ще ме опознаете по-добре. Не съм се колебала да напиша всяка мисъл, която напираше от сърцето ми, но разбира се, вие не ме познавате… все още и не бива да очаквам, че ще ми се доверите толкова скоро.
Определено е мъж с благородна душа. Клетата мила Луси е била права за него. Той стана и дръпна едно голямо чекмедже, в което бяха подредени по ред няколко кухи метални цилиндри, покрити с тъмен восък, и каза:
— Напълно сте права. Не ви повярвах, защото сте ми непозната. Но сега ви познавам и позволете да ви кажа, че е трябвало да се запознаем отдавна. Зная, че Луси ви е разказала за мен, тя също ми е споменавала за вас. Ще ми позволите ли да направя единственото, което мога, за да се реванширам? Вземете цилиндрите и ги прослушайте — първата половин дузина от тях са лични за мен и няма да ви ужасят, след тях ще ме познавате по-добре. Дотогава вечерята ще бъде готова. В това време аз ще прочета някои от тези документи и ще мога по-добре да разбера някои неща.