Той сам пренесе фонографа горе до моята всекидневна и го нагласи. Сега ще науча нещо приятно, сигурна съм, защото ще ми покаже другата страна на една истинска любовна сага, която познавам само от едного…
29 септември. Бях толкова погълнат от този невероятен дневник на Джонатан Харкър и другия — на неговата съпруга, че оставих времето да се изплъзне неусетно. Г-жа Харкър още не беше слязла, когато прислужницата дойде да съобщи за вечерята, затова казах: „Тя вероятно е уморена, нека вечерята се отложи с час“, и продължих с работата си. Тъкмо бях привършил дневника на г-жа Харкър, когато тя влезе. Изглеждаше прелестно красива, но много тъжна и очите ѝ бяха зачервени от плач. Това ме трогна дълбоко. Напоследък имах повод за сълзи, Бог ми е свидетел, но бях лишен от тяхното облекчение и сега видът на тези толкова мили очи, блеснали от скорошен плач, се вряза право в сърцето ми. Затова казах с цялата нежност, на която бях способен:
— Много се боя, че съм ви наскърбил.
— О, не, не сте ме наскърбил — отвърна тя, — но се развълнувах повече, отколкото мога да изкажа, заради вашето страдание. Това е прекрасна машина, но е жестоко откровена. Тя ми разказа със собствения си глас терзанията на сърцето ви. Беше като че една душа призовава Всемогъщия Господ. Никой не бива да ги чува изречени отново! Вижте, опитах се да бъда полезна. Написах думите на пишещата си машина и сега никой друг не ще има нужда да прослуша трепета на вашето сърце, както направих аз.
— Никой няма нужда някога да узнае и не ще узнае — казах с тих глас.
Тя положи ръка върху моята и каза много тържествено:
— Ех, но се налага!
— Налага се? Но защо? — попитах.
— Защото е част от ужасната история, част от смъртта на клетата мила Луси и всичко, което доведе до нея, защото в трудностите, които ни предстоят, да отървем земята от това отвратително чудовище, трябва да разполагаме с цялото познание и подкрепа, която можем да си набавим. Смятам, че цилиндрите, които ми дадохте, съдържат повече, отколкото искахте да науча, но виждам, че записите ви хвърлят много светлина върху тази тъмна мистерия. Ще ми позволите да помогна, нали? Знам всичко до определен момент и вече виждам, макар дневникът ви да ме отведе едва до 7 септември, какво е сполетяло горката Луси и как е била предизвикана ужасната ѝ гибел. Заедно с Джонатан работим ден и нощ, откакто професор Ван Хелзинг ни навести. Той замина за Уитби да събере още сведения и утре ще бъде тук, за да ни помогне. Не бива да имаме тайни помежду си, защото, ако работим заедно и при пълно доверие, със сигурност можем да бъдем по-силни, отколкото ако някои от нас са в неведение.
Тя гледаше към мен толкова умолително и в същото време изразяваше такава решителност и смелост в предложението си, че веднага отстъпих пред желанията ѝ.
— Ще постъпите — казах аз, — както решите по този въпрос. Бог да ми прости, ако допускам грешка! Все още има ужасни факти, които не сте узнали, но ако досега сте пропътували пътя до смъртта на бедната Луси, едва ли ще се съгласите, сигурен съм, да останете в неведение. Не, краят — самият край — може да ви даде искрица покой. Елате, вечерята е готова. Трябва да се поддържаме силни заедно заради онова, което ни предстои. Задачата ни е жестока и страховита. След като се нахраните, ще научите останалото и ще отговоря на всички въпроси, които имате, ако попаднете на нещо, което не разбирате, макар да е било видно за тези, които сме присъствали.
29 септември. След вечеря отидох с д-р Сюърд в кабинета му. Той изнесе фонографа от стаята ми, а аз взех пишещата си машина. Настани ме на един удобен стол и нагласи фонографа така, че да го достигам, без да ставам, и ми показа как да го спра, в случай че искам да прекъсна. След това много тактично седна на един стол с гръб към мен, за да бъда възможно най-спокойна и започна да чете. Сложих разклонените жици365 в ушите си и заслушах.
Когато ужасната история за смъртта на Луси и… и всичко, което следваше, приключи, се отпуснах безжизнена на стола. За щастие, характерът ми не е боязлив. Когато д-р Сюърд ме видя, скочи с ужасен възклик и като извади бързичко една четвъртита бутилка от шкафа, ми даде малко бренди, което след няколко минути ме посъвзе. Всичко в главата ми беше хаос и ако сред безбрежните ужаси го нямаше лъчът свещена светлина, че моята скъпа, скъпа Луси най-накрая е намерила покой, не мисля, че можех да го понеса, без да направя сцена. Беше толкова безумно, тайнствено и странно, че ако не бях запозната с преживяванията на Джонатан в Трансилвания, нямаше да повярвам. Не знаех на какво да се доверя и затова излязох от затруднението си, като се погрижих за нещо друго. Свалих покривалото на пишещата машина и казах на д-р Сюърд:
365
Разклонени жици — фонографът се прослушва чрез фуния, подобно на грамофон, или със слушалки като днешните, които се поставят в ушите. Мина вероятно не е виждала такива, поради което използва това сравнение.