— Сега ми позволете да напиша всичко това. Трябва да сме готови, когато д-р Ван Хелзинг се върне. Изпратила съм телеграма до Джонатан да дойде тук, когато пристигне в Лондон от Уитби. В този случай датите са най-важното и мисля, че ако приготвим наличните ни материали и поставим всеки отделен в хронологичен ред, ще сме свършили много. Казахте ми, че лорд Годълминг и г-н Морис също са на път. Така ще можем да ги осведомим за всичко, когато пристигнат.
И така, той нагласи фонографа на бавна скорост и аз започнах да печатам от началото на седмия цилиндър. Използвах восъчна хартия366 и така копирах дневника три пъти точно както бях направила с останалите. Беше късно, когато привърших, но д-р Сюърд бе тръгнал на визитации при пациентите. Когато приключи, се върна и седна наблизо да чете, така че не се чувствах прекалено самотна, докато работих. Колко е добър и тактичен. Светът сякаш е пълен с добри мъже — дори да има и чудовища в него. Преди да го оставя, си спомних какво е написал Джонатан в дневника си за тревогата на професора, когато прочел нещо в следобедния вестник на гарата в Ексетър. Затова, като видях, че д-р Сюърд пази вестниците си, взех папките с „Уестминстър Газет“ и „Пол Мол Газет“ и ги занесох в стаята си. Сетих се колко ни бяха помогнали „Дейлиграф“ и „Уитби Газет“, от които бях направила изрезки, да разберем страховитите събития в Уитби, когато граф Дракула е акостирал, затова ще прегледам следобедните вестници оттогава и може би ще хвърля малко нова светлина върху нещата. Не ми се спи, а работата би помогнала да остана спокойна.
30 септември. Г-н Харкър пристигна в девет часа. Беше получил телеграмата на съпругата си тъкмо преди да потегли. Той е забележително умен, ако може да се съди по лицето му, и пълен с жизненост. Ако този дневник се окаже истина — а като имам предвид собствените си невероятни преживявания, трябва да е така, е също човек със силен характер. Онова слизане в гробницата за втори път е забележителен пример за смелост. След като прочетох описанието му за това, бях приготвен да срещна един добър образец за мъжество, но съвсем не и тихия делови джентълмен, който днес пристигна тук.
По-късно. След обяд Харкър и неговата съпруга се върнаха в стаята си и щом минах малко по-рано, чух тракането на пишещата машина. Упорито продължават. Г-жа Харкър казва, че свързват в хронологичен ред всяко късче от доказателствата, с които разполагат. Харкър донесе писмата между получателите на сандъците в Уитби и лондонските превозвачи, които бяха поели грижата за тях. В момента чете и печатното копие на моя дневник. Чудя се какво ли мислят за него. Ето го…
Странно, никога не ми е хрумвало, че именно съседната къща може да е скривалището на графа! Един Господ знае, че имаме достатъчно улики от поведението на пациента Ренфийлд! Купчината писма, свързани с покупката на тази къща, бяха в напечатаното. О, само да ги имахме по-рано, може би щяхме да спасим горката Луси! Стига, натам безумие лежи!367 Харкър се върна и сега отново съпоставя внимателно материалите си. Казва, че до вечеря ще могат да покажат цялостно свързана история. Той смята, че в същото време аз трябва да видя Ренфийлд, тъй като досега е бил нещо като показател за това кога графът идва и си отива. Все още не всичко ми е напълно ясно, но предполагам, че щом проследя хронологията, ще разбера. Колко е хубаво, че г-жа Харкър напечата моите цилиндри! Иначе никога нямаше да вникнем в датите…
Заварих Ренфийлд да стои спокоен в стаята си със скръстени ръце и блага усмивка. В този миг изглеждаше с всичкия си като всеки друг. Седнах и си поговорихме спокойно на много теми. Тогава сам заговори за връщане у дома, въпрос, който, доколкото ми е известно, никога не беше споменавал при престоя си тук. Всъщност той заяви доста самоуверено, че ще бъде освободен веднага. Сигурен съм, че ако не си бях побъбрил с Харкър и видял писмата и датите на неговите пристъпи, щях да съм готов след кратко наблюдение да подпиша. Ала сега имам мрачни подозрения. Всички онези изблици на гняв бяха свързани по някакъв начин с близостта на графа. Какво тогава означава пълното му блаженство? Може би че инстинктите му са задоволени, доколкото говорим за решителния триумф на вампира? Но момент, той сам е зоофаг и в своите безумни бръщолевили пред вратата на параклиса при изоставената къща винаги говореше за „господар“. Всичко това сякаш потвърждава мислите ни. След малко обаче си тръгнах. В момента приятелчето ми е някак твърде нормално, за да е безопасно ровенето прекалено надълбоко с въпроси. Той може би ще започне да мисли и тогава… Затова си излязох. Съмнявам се в тези негови спокойни настроения и по тази причина намекнах на санитаря да го наблюдава внимателно и да подготви усмирителна риза, в случай че е необходима.
366
Восъчна хартия — много гладка хартия, която се е използвала за печат с циклостил — машина, върху чийто барабан се поставя лист хартия и след ръчното му завъртане написаното се пренася върху друг лист. Работи също като копирна машина.
367
„(…) натам безумие лежи!“ — цитат от Шекспировата трагедия „Крал Лир“ (действие 3, сцена 4), който по-горе вече беше цитиран по памет от Джонатан Харкър.