Понеже съм бил в къщата, му повярвах напълно, но ако знаеше каквото и аз, мисля, че щеше да завиши изискванията си.
Радвам се за едно: че всички сандъци, които са пристигнали в Уитби от Варна с „Деметра“ са били успешно внесени в стария параклис на Карфакс. Там трябва да има петдесет от тях, освен ако някои не са били преместени оттогава — както се опасявам поради дневника на д-р Сюърд.
Ще се опитам да се срещна с коларя, който е отнесъл сандъците от Карфакс, когато Ренфийлд ги е нападнал. Ако проследим тази нишка, ще можем да научим доста.
По-късно. С Мина работихме цял ден и подредихме всички документи.
30 септември. Толкова се радвам, че едва мога да се сдържа. Предполагам, че е в противовес на обсебващия страх, който ме беше обзел: че тази ужасна случка и отварянето на старата рана могат да повлияят пагубно на Джонатан. Гледах го как тръгва към Уитби с възможно най-смело изражение, но всъщност ме изпълваха мрачни предчувствия. Това усилие обаче му помогна. Никога не е бил толкова решителен, никога толкова силен, никога така изпълнен с вулканична енергия, колкото е сега. Стана точно както добрият мил професор Ван Хелзинг беше казал: той наистина е упорит и се калява от изпитанията, които биха погубили една по-слаба натура. Той се върна пълен с живот, надежда и непоколебимост. Поставихме всичко в ред за довечера. Чувствам се неспокойна от вълнение. Предполагам, че човек би трябвало да съжалява всичко онова, което е преследвано, колкото е графът. Така си е: това Нещо не е човек — нито дори звяр. Да прочетеш описанието на д-р Сюърд за смъртта на горката Луси и онова, което следва, е достатъчно, за да пресуши извора на съжалението в сърцето ти.
По-късно. Лорд Годълминг и г-н Морис пристигнаха по-рано, отколкото очаквахме. Д-р Сюърд беше излязъл по работа заедно с Джонатан и затова трябваше аз да ги посрещна. Причини ми болка, защото ми напомниха за всички надежди на Луси само отпреди няколко месеца. Разбира се, я бяха чували да говори за мен, а изглежда и д-р Ван Хелзинг също ми е „надувал тромпета“ много, както г-н Морис се изрази. Бедничките, никой от тях не съзнаваше, че ми е известно всичко за предложенията, които са направили на Луси. Нямаха и представа какво да кажат или сторят, понеже не бяха наясно с какво съм запозната. По тази причина трябваше да се придържат към неутрални теми. Все пак премислих въпроса и стигнах до извода, че най-добре би било, ако ги запозная с нещата до момента. От дневника на д-р Сюърд знаех, че са били там при смъртта на Луси — истинската ѝ смърт — и нямаше защо да се боя, че ще издам някоя тайна преждевременно, затова им казах по възможно най-подходящия начин, че съм прочела всички документи и дневници, а после, след препечатването им, заедно със съпруга ми тъкмо сме ги подредили. Дадох на всеки по копие, което да прочетат в библиотеката. Когато лорд Годълминг взе своето и го попрехвърли — купчината си беше доста голяма — той каза:
— Вие ли написахте всичко това, г-жо Харкър?
Кимнах и подех следното:
— Не разбирам съвсем какво намеквате, но вие всички сте толкова мили и добри хора. Работили сте толкова упорито и толкова дейно, че мога само да приема възгледите ви безрезервно, като се опитам да помогна. Вече получих един урок как се приемат факти, които биха направили човек смирен до сетния му час. Освен това зная, че вие обичахте горката Луси…
Тук той извърна лице и го скри в шепи. Долавях сълзите в гласа му. Г-н Морис с присъщата си деликатност само положи ръка за миг върху рамото му, а след това тихичко излезе от стаята. Предполагам, че има нещо в природата на жените, което позволява на мъжете да се прекършат пред тях и да изразят своята нежна и чувствителна страна, без да усещат, че това унижава достойнството им, понеже, когато лорд Годълминг се оказа сам с мен, той седна на канапето и даде път на словото и искреността. Аз седнах до него и хванах ръката му. Надявам се, че не го е сметнал за нахално от моя страна, и ако някога по-късно си спомни за това, не би му хрумнала подобна мисъл. Тук не съм справедлива: зная, че никога не би го сторил — той е истински джентълмен. Понеже виждах, че му се къса сърцето, казах: