Попита ме толкова умолително и чаровно, че не можах да ѝ откажа, а и нямаше истинска причина да го сторя, затова я взех със себе си. Когато влязох в стаята, му казах, че една дама би искала да се срещнат, на което той отвърна просто:
— Защо?
— Тя иска да обиколи къщата и да се срещне с всички вътре — отвърнах.
— О, много добре — каза той, — нека влезе непременно, но изчакайте само минута, докато поразтребя.
Начинът му за подреждане беше любопитен: той просто глътна всички мухи и паяци в кутиите, преди да го спра. Това беше сигурно доказателство, че се бои или подозира някаква намеса. След като приключи с отвратителното си занимание, той каза щастливо: „Нека дамата влезе“, и седна отстрани на леглото си, навел глава, но с повдигнати клепачи, така че да я види, когато влезе. За миг помислих, че може да има някакви хомицидни намерения. Спомних си колко тих беше тъкмо преди да ме нападне в собствения ми кабинет, и се погрижих да застана на място, от което ще успея да го задържа веднага, ако се опита да се нахвърли върху нея. Тя влезе в стаята с непринудена елегантност, която веднага би всяла уважение у всеки безумец — понеже непринудеността е едно от качествата, които лунатиците почитат с предимство. Тя се приближи до него с любезна усмивка и му подаде ръка.
— Добър ден, г-н Ренфийлд — каза тя. — Както виждате, ви познавам, защото д-р Сюърд ми е разказвал за вас.
Той не отвърна нищо веднага, а само я изгледа цялата внимателно със смръщено лице. Този израз се смени с почуда, която се смеси със съмнение, след това за мое невероятно удивление той каза:
— Вие не сте момичето, за което докторът искаше да се ожени, нали? Не може да сте вие, нали разбирате, понеже тя е мъртва.
Г-жа Харкър се усмихна нежно, като отвърна:
— О, не! Аз си имам съпруг, оженихме се още преди да се запозная с д-р Сюърд или той с мен. Аз съм г-жа Харкър.
— Какво правите тук тогава?
— Заедно с мъжа ми гостуваме на д-р Сюърд.
— Тогава не гостувайте.
— Но защо не?
Реших, че разговор като този може да не се понрави на г-жа Харкър повече, отколкото на мен, затова се намесих:
— Откъде знаете, че съм искал да се оженя за някого? Отговорът му бе просто презрителен и дойде, след като извърна поглед от г-жа Харкър и го премести към мен, а после незабавно го върна към нея:
— Що за тъп въпрос!
— Изобщо не мисля така, г-н Ренфийлд — каза веднага г-жа Харкър в моя защита.
Той ѝ отвърна с учтивост, голяма колкото презрението, което беше показал към мен:
— Разбира се, вие ще разберете, г-жо Харкър, че когато един мъж е толкова обичан и ценен, колкото е вашият домакин, всичко, свързано с него, е от значение за нашата малка общност. Д-р Сюърд е уважаван не само от домакинството и приятелите си, но дори от своите пациенти, които са склонни да изопачат причини и последици, понеже някои от тях мъчно постигат душевно равновесие. След като аз самият бях обитател на лудница, не мога да не забележа, че софистките наклонности на някои от пациентите ѝ почиват на грешки като non causa370 и ignoratio elenchi371.
Наострих уши за този нов развой на нещата. Ето, че моят любим безумец — най-изявеният от своя вид, когото някога съм срещал, говореше за основите на философията с обноски на изтънчен джентълмен. Чудя се дали присъствието на г-жа Харкър е докоснало някоя струна в спомените му. Ако този нов стадий е бил спонтанен или по какъвто и да е начин се дължи на нейно несъзнателно влияние, тя трябва да притежава някаква рядка дарба или сила.
Продължихме да говорим известно време и като забеляза, че на пръв поглед той е съвсем благоразумен, тя се осмели, поглеждайки ме отначало въпросително, да го въведе в любимата му тема. Отново бях поразен, понеже той се отнесе към въпроса с безпристрастието на една напълно нормална психика и дори използва себе си за пример при споменаването на определени факти.
— Та аз самият съм пример за човек с особени разбирания. Наистина нямаше нищо чудно, че приятелите ми се обезпокоиха и настояха моя милост да бъде поставена под надзор. Въобразявах си, че животът е сигурна и вечна даденост, и с поглъщането на множество живи същества, без значение колко нисши според скалата на сътворението, може неограничено да го удължиш. Понякога го вярвах толкова силно, че веднъж дори се опитах да отнема човешки живот. Докторът тук ще потвърди един случай, когато се опитах да го убия с цел да подхраня жизнените си сили, като асимилирам в тялото си живота му посредством неговата кръв — осланяйки се, естествено, на библейската фраза „защото кръвта е животът“. Макар че в действителност продавачите на един определен цяр за всичко са вулгаризирали очевидната истина по крайно презрителен начин372. Не е ли вярно това, докторе?
371
372
„(…) цяр за всичко (…) презрителен начин.“ — през Викторианската епоха на пазара се появяват редица съмнителни лекарствени средства. Тук става дума за