Кимнах в съгласие, понеже бях толкова изненадан, че едва знаех какво да мисля или кажа. Беше трудно да си представя, че съм го видял как гълта паяците и мухите си преди няма и пет минути. Поглеждайки към часовника си, осъзнах, че трябва да посрещна Ван Хелзинг на гарата, затова казах на г-жа Харкър, че е време да си ходим. Тя тръгна веднага, след като каза любезно на г-н Ренфийлд:
— Довиждане. Надявам се, че ще мога да ви виждам често и при по-приятни за вас обстоятелства.
На което, за мое удивление, той отвърна:
— Сбогом, скъпа моя. Моля се на Бога да не видя милото ви лице отново. Нека Той ви благослови и пази!
Момчетата останаха вкъщи, когато отидох до гарата, за да посрещна Ван Хелзинг. Клетият Арт изглеждаше по-щастлив, отколкото е бил, откакто Луси започна да се разболява, а Куинси е възвърнал своята жизнерадост за пръв път от много дни насам.
Ван Хелзинг слезе от каретата с несдържаната пъргавост на момче. Той ме забеляза веднага и се втурна към мен с думите:
— О, приятелю Джон, как вървят нещата? Добре? Тъй! Бях зает, но дойдох да остана, ако има нужда. Всичките ми дела са уредени и имам много за разказване. Мадам Мина е при вас? Да. А нейният чудесен съпруг? Артър и моят приятел Куинси също са при вас? Добре!
Докато карах към къщата, му разказах какво беше станало и как собственият ми дневник се е оказал от полза благодарение на предложението на г-жа Харкър, при което професорът ме прекъсна:
— Ах, тази прекрасна мадам Мина! Тя има разума на мъж — какъвто един мъж би притежавал, ако е много даровит, и женско сърце. Доверете ми се, добрият Господ я е изваял с някаква цел, когато е сътворил това толкова добро съчетание. Приятелю Джон, досега съдбата поставяше тази жена в наша услуга. След тази нощ тя не трябва да се меси в това толкова ужасно дело. Не е добре да влиза в риск толкова голям. Ние, мъжете, сме решени — не, не сме ли се врекли? — да унищожим чудовището, но една жена няма дял в това. Дори да не биде наранена, сърцето може да я предаде в толкова големи и многобройни ужаси, а в бъдеще да страда и когато се буди — от нерви, и в съня си — от кошмари. А освен това тя е млада жена и наскоро омъжена, може да има други неща, за които да мисли след време, ако не сега. Казвате, че е написала всичко, тогава трябва да го обсъди с нас, но утре казва сбогом на това дело и продължаваме сами.
Съгласих се охотно и след това му казах какво сме открили, докато отсъстваше: че къщата, която Дракула е купил, е именно тази в съседство на моята. Той остана поразен и го обгърна дълбоко безпокойство.
— Ах, че да го знаехме преди! — каза той. — Тогава можехме да го пипнем навреме и да спасим горката Луси. Но „разлятото мляко после не плаче“, както вие казвате373. Няма да мислим за това, а ще продължим по пътя си до края.
След това той потъна в мълчание чак докато влязохме през портите. Преди да се заемем с приготвянето на вечерята, той се обърна към г-жа Харкър:
— Мадам Мина, приятелят Джон ми каза, че вие и вашият съпруг сте подредили в точна последователност всичко, което се е случило до този момент.
— Не до този момент, професоре — каза тя несдържано, — а до тази сутрин.
— А защо не досега? Вече видяхме каква ярка светлина хвърлиха всички дреболии. Споделихме тайните си и все още никой не си е изпатил, като го е направил.
Г-жа Харкър се изчерви и като извади един лист от джоба си, каза:
— Д-р Ван Хелзинг, ще го прочете ли, за да ми кажете дали трябва да бъде включено? Това е записката ми от днес. Аз също забелязах нуждата да се записва всичко към момента, колкото и да е незначително, но в това има малко информация, като изключим личната. Трябва ли да я добавя?
Професорът го прочете съсредоточено и го подаде обратно с думите:
— Няма нужда да се включва, ако не желаете, но ви умолявам да го позволите. Може да накарате вашия съпруг да ви заобича по-силно, а всички нас, вашите приятели, да ви ценим повече с по-голяма обич и уважение.
С ново изчервяване и ведра усмивка тя го взе обратно.
И така всички записки чак до този момент са завършени и подредени. Професорът взе едно копие, за да го проучи след вечеря и преди срещата ни, която е уговорена за девет часа. Останалите вече са прочели всичко, затова, когато се съберем в кабинета, всички ще бъдем осведомени, що се отнася до фактите, и можем да обмислим намеренията ни за борба с този ужасен тайнствен враг.
373
„Разлятото мляко после не плаче“ — Ван Хелзинг казва грешно поговорката „над разлято мляко не се плаче“, т.е. станалото — станало.