30 септември. Срещнахме се в кабинета на д-р Сюърд два часа след вечерята в шест и оформихме нещо като съвещателна маса или съвет. Когато влезе, професор Ван Хелзинг зае почетното място, както го подкани д-р Сюърд. Той ме накара да седна вдясно от него и ме помоли да изпълнявам ролята на секретарка. Джонатан се настани до мен. Срещу нас бяха лорд Годълминг, д-р Сюърд и г-н Морис — като лорд Годълминг бе до професора, а д-р Сюърд по средата.
— Предполагам — каза професорът — мога да считам, че всички сме запознати с обстоятелствата в тези листове.
Всички изразихме съгласие и той продължи:
— Щом е така, мисля, че е добре да ви разкажа малко за това с какъв враг трябва да се справим. Тогава ще ви открия нещо от историята на този мъж, която знам със сигурност. Така след това можем да обсъдим как ще действаме и да вземем съответни мерки.
Съществуват създания като вампири. Някои от нас разполагат с доказателство, че ги има. Дори да нямахме свидетелство за това от собствения ни злощастен опит, поуките и записите от миналото дават достатъчно сведения като за здравомислещ човек. Признавам, че в началото се съмнявах. Ако през дългите години не се бях стремил да остана отворен към новото, не бих могъл да повярвам до един такъв момент, когато случилото се отекна в ушите ми: „Погледни! Погледни! Аз доказвам, доказвам“. Уви! Знаех ли от началото, каквото знам сега — не, дори да предполагах, един толкова безценен живот щеше да бъде спестен за много от нас, които я обичахме. Но това е приключило и трябва така да работим, че други бедни души да не погинат, докато можем да спасим. Nosferatu не умира като пчела, когато ужили веднъж. Той само става по-силен, а като е по-силен, има още повече мощ, за да твори зло. Този вампир, който е сред нас, е сам по себе си силен колкото двадесет мъже. Той е коварен повече от смъртен, защото подлостта му е растяла с векове. От друга страна, той има на помощ некромантия, която е, както етимологията ѝ подсказва, гаданието от мъртвите и всички починали, до които той може да се приближи, са под негова власт. Той е звяр, но и повече. Той е безчувствен дявол, а сърце няма. Той може с ограничения да се появи, когато и където пожелае, и то във всяка от формите, които са му достъпни. В своя обсег той може да направлява стихиите: бурята, мъглата, гръмотевиците. Той властва над всички подли твари: плъха и кукумявката, прилепа… нощната пеперуда, лисицата, вълка. Той може да порасне или да се смали, а понякога изчезва и се връща незнаен. Как тогава ще трябва да насочим удара си, за да го унищожим? Как ще намерим мястото му, а като го открием, как ще го погубим? Приятели мои, това е много. Това е опасно дело, с което се захващаме, и може да има последствия, които ще накарат и смелите да тръпнат от ужас. Защото, ако се провалим в тази наша битка, той със сигурност печели, а тогава къде свършваме ние? Животът е нищо, не го скъпя. Но неуспехът тук не е просто живот или пък смърт. Той означава, че се превръщаме в това, което той е, че от сега нататък сме противни твари на нощта като него без сърце, ни съвест, дебнейки душите и плътта на тези, които обичаме най-много. Завинаги за нас са портите на небесата затворени, понеже кой ще ни ги отвори отново? Ще живеем навеки отлъчени от всички: петно върху челото на светлината Божия, стрела в ребрата на Онзи, който издъхна за човека374. Но ние сме лице в лице с дълга и в такъв случай трябва ли да се отдръпнем? За себе си аз казвам не, но от друга страна, съм стар и животът с неговата светлина, прелестни места, птичи песни, музика и обич е далеч зад гърба ми. Вие сте млади. Някои от вас са преживели скръб, но все още ви очакват хубави дни в изобилие. Какво казвате вие?
Докато професорът говореше, Джонатан ме хвана за ръка. Щом видях, че посяга към мен, се уплаших, ах, колко се уплаших, че ужасяващото естество на опасностите срещу нас го надвиват, но за мен бе съживително да усетя допира ѝ — толкова силен, толкова уверен и решителен. Дланта на един смел мъж говори сама за себе си, дори не се нуждае от женската любов, за да улови нейната мелодия.
Когато професорът привърши, Джонатан ме погледна в очите, а аз в неговите, нямахме нужда от думи.
— Аз отговарям за Мина и за себе си — заяви той.
— Бройте и мен, професоре — каза пестеливо, както обикновено, г-н Куинси Морис.
— С вас съм — продума лорд Годълминг, — ако не за друго, то заради Луси.
Д-р Сюърд само кимна. Професорът се изправи и след като положи златното си разпятие на масата, протегна ръце на две страни. Аз хванах дясната, а лорд Годълминг — лявата. Джонатан хвана моята дясна длан с лявата си и се пресегна към г-н Морис. Така, щом всички стиснахме ръце, нашето свято съзаклятие бе завършено375. Чувствах сърцето си леденостудено, но дори не ми хрумна да отстъпя. Заехме отново местата си и д-р Ван Хелзинг продължи с чувство на радост, което показваше, че истинската работа е започнала. Трябваше да бъде приета сериозно и делово, колкото всяка житейска спогодба:
374
„(…) стрела в ребрата на Онзи (…)“ — намеква се за смъртта на Христос на кръста: „но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.“ (Йоан. 19:34).
375
„(…) съзаклятие бе завършено.“ — в тази глава авторът прави известни паралели между събранието на протагонистите и Тайната вечеря в Библията.