Така, щом открием обитанието на този преждечовек, можем да го задържим в ковчега му и да го унищожим, ако използваме вече известното ни. Но той е хитър. Помолих моя приятел Арминий377 от Будапещенския университет да му изгради портрет и от всичко оскъдно, което е достъпно, той ми разказа за миналия му живот. Наистина трябва да е бил онзи войвода Дракула, който спечелил своето име срещу турчина край великата река на самата граница с турската земя. Ако биде така, тогава не е бил обикновен човек, защото по онова време и векове по-късно той е считан за най-коварния и умен, а също и най-смелия от синовете на „земята оттатък леса“378. Този могъщ разсъдък и решителност от стомана го последвали в гроба и дори сега са съсредоточени срещу нас. Дракула, казва Арминий, бил велик и благороден род, макар от време на време да се появявали издънки, за които съвременниците им твърдят, че са си имали работа с Лукавия. Те научили тайните му в Шоломанс379, сред планините над езерото Херманщат380, където дяволът изисква десетия ученик като своя отплата. В известията има думи като stregoica — вещица, ordog и pokol — Сатана и ад, а в един ръкопис точно този Дракула е споменат като wampyr, което всички разбираме достатъчно добре. От семето именно на този са произлезли велики мъже и добродетелни жени, чиито гробове правят свещена земята, която единствено този нечестивец може да обитава. Тъй като не е най-маловажният страх на тази зла твар, дълбоко вкоренена, здраво и изцяло, че не би могла в пръст, лишена от благопочивши, да намери покой.
Докато разговаряхме, г-н Морис неотклонно гледаше към прозореца и в този момент тихичко стана и излезе. Последва кратко мълчание и след това професорът продължи:
— А сега трябва да решим какво ще правим. Тук разполагаме с много данни и следва да подготвим настъплението си. От разследването на Джонатан знаем, че от замъка до Уитби са пристигнали петдесет сандъка с пръст, всеки един от които е бил доставен в Карфакс, известно ни е също, че поне някои от тях са били преместени. Струва ми се, че с първата ни крачка трябва да установим дали всички останали са в къщата оттатък тази ограда, където оглеждаме днес, или още някои са били изнесени. Ако е последното, трябва да проследим…
Тук изневиделица бяхме прекъснати. Отвън долетя шум от пистолетен изстрел и стъклото на прозореца беше разбито от куршум, който рикошира в горната част на амбразурата и се заби в отсрещната стена. Опасявам се, че имам сърце на страхливка, защото изпищях. Всички мъже скочиха на крака, лорд Годълминг изхвърча до прозореца и вдигна рамката. След като го направи, отвън чухме гласа на г-н Морис:
— Извинете! Боя се, че ви стреснах. Ще вляза вътре и ще ви обясня всичко.
Минута по-късно той дойде и каза:
— Беше идиотско от моя страна и най-искрено моля за прошка, г-жо Харкър, страхувам се, че сигурно ужасно съм ви изплашил. Но работата е, че докато професорът говореше, долетя един голям прилеп и кацна на перваза. След скорошните събития така намразих тези пусти гадини, че не мога да ги понасям, и излязох, за да го гръмна, както правя напоследък през следобедите, когато мярна някой. Преди ми се смееше за това, Арт.
377
Арминий Вамбири (1832-1913) — унгарски евреин, пътешественик и учен-турколог, който изследвал Османската империя и владеел двадесет езика. През 1890 г. се е запознал със Стокър на почетна вечеря след представление в театъра на Хенри Ървинг. Според някои критици той е запалил интереса му към вампирите и суеверията около тях и го запознал с историята на рода Дракула. Това обаче остават само догадки.
379
Шоломанс — „(…) училище, което се предполага, че се намира някъде в сърцето на планината и където всички тайни на природата, езика на животните и всички възможни магически заклинания и чародейства били преподавани лично от дявола. Допускат се само десетима ученици наведнъж и щом учебният курс приключи и девет от тях биват освободени да се върнат по домовете си, дяволът задържа десетия като отплата и възседнал змей, от там нататък той става негов
380
Херманщат — горният цитат за Шоломанс продължава с думите: „Едно малко, неизмеримо дълбоко езеро, лежащо високо сред планините южно от гр. Хеманщат, се счита за казана, в който се приготвят мълнии, а при хубаво време змеят спи под водите му.“ Днес то се намира в Централна Румъния и носи името Бъля, а градът — Сибиу.