Той отправи тази последна молба с изтънчена самоувереност, нелишена от чар.
Мисля, че всички бяхме изумени. Колкото до мен, бях убеден, макар да познавах характера и миналото му, че е възстановил разума си, и почувствах силно първосигнално желание да му кажа, че съм убеден в неговото здраве и ще се погрижа за необходимите формалности по неговото освобождаване на сутринта. Реших обаче, че е по-добре да почакам, преди един толкова решителен извод, понеже отдавна ми бяха известни внезапните промени, на които точно този пациент е податлив. По тази причина се задоволих да направя неопределеното заключение, че изглежда се подобрява много бързо и на сутринта ще проведа по-дълъг разговор с него, като тогава ще видя какво мога да сторя в отговор на желанията му. Това изобщо не му беше достатъчно, защото побърза да отвърне:
— Боя се, д-р Сюърд, че вие едва ли разбрахте молбата ми. Желая да тръгна веднага-тук-и-сега-в тази минута-в този миг, ако е възможно. Времето ни притиска, а според негласното ни споразумение със стария косач то е в основата на договора. Сигурен съм, че е достатъчно само да изложиш едно толкова просто, но все пак изключително важно желание пред един уважаван практикуващ лекар като д-р Сюърд, за да бъдеш сигурен в удовлетворението му.
Той се взря настойчиво в мен и като видя отрицанието в изражението ми, се обърна към другите и ги изгледа критично. Когато не срещна задоволителен отклик, той продължи:
— Възможно ли е да съм се лъгал в очакванията си?
— Така е — казах честно, но в същото време, както почувствах, и безжалостно.
Последва дълго мълчание и след това той заговори бавно:
— Тогава предполагам, че трябва само да изменя основанието за това мое желание. Моля ви да отстъпите — наречете го благодеяние, привилегия, каквото пожелаете. Склонен съм да ви умолявам не по лични причини, а за доброто на другите. Не разполагам със свободата да ви изложа всичките си доводи, но можете, уверявам ви, да приемете, че са основателни, благоразумни, безкористни и струят от най-висше чувство за дълг. Ако можехте да погледнете в сърцето ми, сър, щяхте напълно да одобрите причините ми. Не, дори повече, щяхте да ме считате за един от вашите най-добри и верни приятели.
Той отново изгледа всички ни настойчиво. Убеждението ми, че тази внезапна промяна на цялата му ценностна система не беше нищо повече от още една форма или фаза на неговата лудост, растеше и затова реших, че ще го оставя да продължи още малко, знаейки от опит, че щеше като всички безумци накрая да поддаде. Ван Хелзинг се взираше в него с крайна съсредоточеност, гъстите му вежди почти сключени на застиналото му в концентрация лице. Той се обърна към Ренфийлд с тон, който тогава не ме изненада, а ми направи впечатление едва сега, когато впоследствие се сетих за него, защото сякаш се обръщаше като към равен:
— Не можете ли откровено да ни кажете истинската причина за желанието ви да бъдете освободен тази нощ? Ако удовлетворите дори мен — чужденец без предубеждения и отворен за необичайното, ще поема на свой риск и отговорност задължението д-р Сюърд да ви предостави привилегията, която търсите.
Той печално поклати глава и на лицето му се изписа горчиво съжаление.
— Хайде, сър, размислете — продължи професорът. — Желаете тази привилегия по причина от най-голяма важност, тъй като се надявате да ни впечатлите с вашата пълна уравновесеност. Това правите вие, в чиято трезвост на разсъдъка имаме основание да се съмняваме, тъй като именно поради този недостатък все още не сте изписан от медицински грижи. Ако не искате да помогнете в намерението ни да вземем най-мъдрото становище, как бихме могли да изпълним дълга, който вие сам поставяте пред нас? Бъдете разумен, като ни съдействате и ако можем, ще подкрепим удовлетворението на желанието ви.