Мисля, че бях заспала и чаках Джонатан да се върне. Бях много притеснена за него и нямах сили да се движа. Краката, ръцете и умът ми бяха натежали, така че не можех да предприема нищо с обичайния замах. И така спях неспокойно и мислех. Тогава започнах да усещам въздуха тежък, влажен и студен. Дръпнах завивката от лицето си и открих за мое учудване, че всичко наоколо бе потънало в неяснота. Газената лампа, която бях оставила запалена, но приглушена за Джонатан, се долавяше като малка червена искрица388 през мъглата, която се сгъстяваше и разстилаше в стаята. След това си спомних, че бях затворила прозореца, преди да си легна. Щях да стана и да се уверя в това, но сякаш някаква тежка летаргия беше сковала крайниците и дори волята ми. Оставаше ми само да лежа примирена. Затворих очи, но все още виждах през клепачите си. (Удивително е какви шеги си играят с нас сънищата и колко им е услужливо въображението ни.) Мъглата ставаше все по-плътна, забелязвах как навлиза вътре, понеже я виждах като пушек — или като разпенила се кипнала вода, — който се процеждаше не през прозореца, а през сглобките на вратата. Тя ставаше все по-гъста, докато накрая сякаш оформи нещо като стълб от облаци насред стаята и забелязвах как светлината на газта блести подобно на червено око през върха му. Всичко в главата ми се завъртя точно както колоната мъгла сега се виеше наоколо, и накрая ми напомни на библейските слова: „облачен стълб дене и огнен стълб ноще“.389 Беше ли това наистина подобно свръхестествено напътствие, което ме бе навестило насън? Но стълбът се извисяваше едновременно като дневно и нощно указание, защото огънят пламтеше в червеното око, което при тази мисъл доби ново очарование за мен, и щом погледнах, жарта се бе разделила, сякаш блестеше през мъглата насреща като две червени очи подобно на онези, за които Луси ми беше разказала при своето краткотрайно бълнуване, когато на склона умиращите слънчеви лъчи обляха прозорците на църквата „Сейнт Мери“. Внезапно ме заля страхът, че Джонатан е видял как онези ужасни жени са се появили в действителността през вихрушка мъгла, огрени от лунните лъчи, но трябва да съм сбъркала в съня си, защото всичко потъна в чернота. Въображението ми за последно реши да ми покаже едно синкавобяло лице, привеждащо се към мен от мъглата. Трябва да внимавам с подобни сънища — ако са чести, могат да ми вземат разсъдъка. Ще накарам д-р Ван Хелзинг или д-р Сюърд да ми предпишат нещо, което би ме приспало, само дето се боя да не ги разтревожа. Един такъв сън в момента би се вплел в страховете им за мен. Тази нощ ще направя всичко по силите си, за да заспя сама. Ако не успея, утре вечер ще ги помоля да ми дадат доза хлорал, който не може да ми навреди от един път и ще ми осигури спокоен сън. Последната нощ ме изтощи повече, отколкото ако изобщо не бях спала.
2 октомври, 10 вечерта. Снощи спах, но не сънувах. Трябва да съм се унесла дълбоко, понеже не се събудих, когато Джонатан дойде в леглото. Въпреки това сънят не ме ободри, защото днес се чувствам ужасно отпаднала и без настроение. Вчера прекарах целия ден в опити да чета и в сънливо излежаване. Следобед г-н Ренфийлд попита дали може да ме види. Клетникът беше толкова внимателен и когато си тръгвах, целуна ръката ми и пожела Бог да ме благослови. По някакъв начин това дълбоко ме трогна. Плача, когато си мисля за него. Това е нова слабост, с която трябва да внимавам. Джонатан ще се натъжи, ако научи, че съм плакала. Той и другите бяха навън до вечеря и се върнаха уморени. Направих всичко възможно, за да ги поободря, и предполагам, че усилията ми се отразиха добре, понеже забравих колко бях изтощена. След вечеря ме изпратиха да си лягам и всички излязоха да пушат заедно, както ми казаха, но знаех, че възнамеряваха да обсъдят помежду си на какво са се натъкнали през деня. Забелязах по поведението на Джонатан, че разполага с някакви важни сведения. Не ми се спеше колкото би следвало, затова, преди да заминат, помолих д-р Сюърд да ми даде малко от някакъв опиат, понеже предната нощ не бях спала добре. Той много любезно приготви сънотворното лекарство, което ми даде с думите, че няма да ми навреди, понеже било много слабо… Взех го и чакам съня, който все още ме отбягва. Надявам се, че не съм сгрешила, понеже, щом сънят започна да ме задява, се зададе нова уплаха: че вероятно съм постъпила глупаво, като се лишавам от възможността да се събудя. Това може да ми се наложи. Ето го и съня. Лека нощ.
389
„облачен стълб дене и огнен стълб ноще.“ — перифраза на библейския текст, който описва как Бог водил евреите през пустинята „А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.“ (Изход 13:21)