Глава XX
1 октомври, следобед. Открих Томас Снелинг в къщата му в Бетнал Грийн, но за нещастие той не беше в състояние да си спомни нещо. Изгледите за бира, които моето очаквано пристигане беше открило пред него, се бяха оказали многообещаващи и той бе започнал твърде рано с предстоящия запой. Научих обаче от жена му, която изглеждаше на кротка клета душица, че той е само помощник на Смолет, който бил по-отговорният от двамата. По тази причина отидох до Уолуърт, където заварих г-н Джоузеф Смолет в дома му по риза и тъкмо наливаше следобедния си чай. Той беше приличен интелигентен човек, очевидно добър благонадежден работник и с бистър ум. Спомни си всичко около произшествието със сандъците и като изкара от някакво мистериозно вместилище около задната част на панталоните си един прелестен халваджийски тефтер, запълнен от йероглифно писмо с дебел полуизтрит молив, той ми даде назначенията на сандъците. Имало, каза той, шест в товарната кола, които взел от Карфакс и оставил на улица „Чиксанд“390 №197, Майл Енд Ню Таун391, и още шест, които занесъл до „Джамейка Лайн“, Бърмъндзи392. Следователно, ако графът е искал да разпръсне своите страховити леговища из Лондон, тези места са били избрани като първо назначение, така че след време да ги разпредели по-пълно. Последователният начин, по който това беше направено, ме накара да мисля, че той не би искал да се ограничи само в две части на Лондон. Сега се бе установил в най-далечната източна част на северния бряг, на източната откъм южния бряг и на юг393. Северната и западната част със сигурност никога не са били изключвани от дяволския му кроеж — да остави настрана Сити394 и сърцето на модерен Лондон на югозапад и запад. Върнах се при Смолет и го попитах дали може да ни каже, ако други сандъци са били премествани от Карфакс.
Той отвърна:
— Ем, началство, вий са отнесохте с мен мно’у ’убу — бях му дал половин суверен — и ше ви кажа всичко, дето знам. Чух един мъж на име Блоксъм да казва преди четери вечера в „Заеца и куч’то“ на „Пинчърс Алей“ за как той и негов авер и’али рядко мръсна ра’ота в е’на стара ’ъща в Пърфлийт. Па то не’а много таквиз ра’оти като тая тука, и си миела, че мо’е би Сам Блоксъм ше ви обясни из осно’и.
Попитах дали може да ме упъти къде да го намеря. Казах му, че ако ми даде адреса, това ще му спечели нов половин суверен, затова той глътна останалото от чая си и стана, казвайки, че се захваща с търсенето още тук и сега. На вратата се спря и заговори:
— Гле’йте ся, началство, не’а никакъв смисъл за мен да ви за’ържам па тука. Мо’е намеря Сам скоро или мо’е не го, ама във всеки случай не’а бъде в състояние да ви ка’е мно’у тая вечер. Сам си е образ, като почне с пиячката. Ако мо’е ми дадете един плик с марка на него и да го надпишете с адреса си, ще намеря къде Сам мо’е бъде намерен и ще ви го пратя довечера. Ама по-добре да сте са дигнали ’утринта скоро селд не’о или мо’е би не’а го хванете, ’щото Сам ста’а често рано, съвсем не му пречи пиячката от нощта педри туй.
Това беше напълно оправдано, затова едно от децата излезе с пени в ръка да купи плик, лист хартия и да задържи рестото. Когато момиченцето се върна, адресирах плика, залепих марката и щом Смолет чистосърдечно обеща да го изпрати в подходящия момент, поех към вкъщи. И без това сме по дирята. Тази нощ съм уморен и ми е нужен сън. Мина спи дълбоко и като че ли е малко пребледняла. Очите ѝ изглеждат, сякаш е плакала. Бедничката, без съмнения я измъчва, че крием от нея, и сигурно я прави двойно по-притеснена за мен и останалите, но така е най-правилно. По-добре да е разочарована и обезпокоена сега, отколкото да си погуби нервите. Докторите бяха напълно прави, че настояваха да остане настрана от това ужасно дело. Трябва да съм твърд, защото на мен се пада тази определена тежест на мълчанието. При каквито и да е обстоятелства никога няма да навлизам в темата пред нея. Все пак може да не се окаже трудна задача, защото в края на краищата тя самата започна да се сдържа по въпроса и не е говорила за графа или неговите действия, откакто ѝ разкрихме решението си.
2 октомври, следобед. Дълъг, изпитателен и вълнуващ ден. С първата поща получих адресирания до мен плик със запечатано в него мръсно парче хартия, на което беше написано с дърводелски молив и разкрачен почерк:
390
„Чиксанд“ — улица в Лондон до кв. Уайт Чапъл, в която живеят предимно хора от бедните слоеве.
394
Сити — абсолютният център на Лондон. Отделен квартал, където се намира финансовото и административно средище на града.