— Да, но, приятелю, това не е ли необходимо? Когато отида там, ще се окажа напълно сам и моят близък Харкър Джонатан — о, простете, подведох се по обичая ни да започваме с бащиното име61 — моят близък Джонатан Харкър няма да бъде край мен, за да ме поправя и да ми помага. Той ще е на километри от мен, в Ексетър, и вероятно ще работи върху правни документи заедно с другия мой приятел Питър Хокинс. И така!
Задълбочихме се в подробностите около покупко-продажбата на имението в Пърфлийт62. След като изложих обстоятелствата и подготвих за изпращане писмо до г-н Хокинс, към което приложих подписаните от графа необходими документи, той започна да ме разпитва как съм се натъкнал на толкова подходящо място. Прочетох му бележките, които бях направил тогава и които ще изложа тук:
„В Пърфлийт край един второстепенен път попаднах на точно такова място, каквото би било подходящо. Пред него беше поставено овехтяло обявление, че имотът е за продан. Заобикаля го висока старинна ограда от тежки камъни, неподдържана от много години. Затворените порти са от масивен стар дъб и проядено от ръжда желязо.
Имението се нарича «Карфакс», без съмнение изопачаване на старото Quatre face63, защото четирите страни на къщата съответстват с основните посоки на компаса. Цялото се състои от около двадесет акра, от край до край обградени от вече споменатата здрава каменна стена. Множество дървета в имота на места го скриват в сумрак. В него се намира и един дълбок и тъмен вир или може би малко езеро, което явно е било подхранено от последните няколко пролетни сезона, защото водата е бистра и се оттича в пълноводен поток. Къщата е много голяма и от всички отминали епохи, бих казал, че принадлежи към Средновековието, тъй като на места зидарията е от изключително груб камък, а прозорците са само няколко, нависоко и с яки железни решетки. Прилича на част от донжон64 и е в близост до една стара църква или параклис, в която не успях да вляза, защото нямах ключ за вратата, водеща от къщата до нея, но я заснех от различни ъгли с моя кодак65. Пристройките са много разпръснати и поради това бих могъл само да предполагам каква площ заема имотът, но навярно е извънредно обширна. Наоколо има само няколко къщи, една от които много голяма, наскоро разширена и преустроена в частна лудница. От двора на имението обаче няма изглед към нея.“
— Радвам се, че имението е старо и просторно — каза той, след като привърших. — Аз самият съм от древен род и животът в новостроена къща би ме погубил. Един дом не може да стане пригоден за живеене само след ден, пък и в крайна сметка с колко малко дни се изнизва един век. Това, че има старовремски параклис, също е чудесно. Ние, трансилванските велможи, не обичаме да си представяме, че костите ни може да почиват сред тези на обикновените смъртни. Не търся нито развлечения и веселие, нито ведрата ласка на слънчевите лъчи и блясъка на водата, които радват младите и безгрижните. Вече не съм млад и сърцето ми, след изтощителни години траур над покойните, не знае що е радост. Освен това стените на моя замък са порутени, мрачните силуети са многобройни и вятърът стене мразовито през счупените зъбери и прозорци. Обичам сянката и завета и да бъда сам с мислите си, когато мога.
По някаква причина думите и изражението му не си съответстваха или просто особената му осанка придаваше на усмивката му злокобен и мрачен оттенък.
Малко по-късно графът ме помоли да събера всичките си документи и като се извини, ме остави сам. През краткото му отсъствие заразглеждах някои от книгите около мен. Една от тях беше атлас, който още щом разгърнах, се отвори на Англия, от което личеше, че тази карта често е била използвана. Открих, че някои места са означени с кръгчета. Когато се вгледах, забелязах, че едно от тях беше близо до източната част на Лондон — точно където е разположено новото му имение. Другите две обозначаваха Ексетър и Уитби на Йоркширското крайбрежие66.
61
„(…) започваме с бащиното име“ — в предварителните бележки по романа Брам Стокър е написал „В унгарския собственото име е на последно място — Буда Адам, не Адам Буда“. Следователно родният език на Дракула е унгарският, а не румънският (
63
64
Донжон — главна кула на крепост. Служи като последна защита, когато останалите части на замъка са във вражески ръце.
65
Кодак — през XIX в. във Великобритания името на тази марка е нарицателно за фотоапарат. Бележките към романа, цитирани по-горе, съдържат автентична фотография, която Стокър е направил със своя кодак на стар параклис.
66
Уитби — град на източното крайбрежие на Йоркшир, Северна Англия, разположен при устието на р. Еск.