— Сър, мисля, че гръбнакът му е счупен. Вижте, двата му десни крайника и цялата страна на лицето са парализирани.
Санитарят беше безмерно поразен как нещо подобно може да се случи. Той изглеждаше съвсем объркан и каза със сбърчени вежди:
— Не мога да свържа тези две неща. Възможно е да обезобрази така лицето си, като сам го блъска в пода. Веднъж видях как една млада жена го прави в Евърфийлдската лудница, преди някой да я е докоснал. Предполагам, че може да си е счупил и врата, като е паднал от леглото, ако е получил лошо изкривяване. Но за Бога, не мога да си представя как са се случили и двете. Ако гръбнакът му е бил счупен, не би могъл да си удари главата, а ако лицето му е било в такова състояние, преди да падне от леглото, щеше да има следи от това.
— Отидете при д-р Ван Хелзинг — казах му аз — и го помолете учтиво да дойде тук веднага. Нужен ми е без нито миг отлагане.
Мъжът изтича и след няколко минути професорът се появи по халат и чехли. Щом видя Ренфийлд на земята, за момент той вглъбено се загледа в него, а след това се обърна към мен. Мисля, че отгатна какви предположения имам по очите ми, понеже каза много тихо, за да не достигне до ушите на санитаря:
— Ах, тъжно нещастие! Ще се нуждае от много, много внимателно наблюдение и грижи. Аз ще остана с вас, но първо да се облека. Ако ме изчакате, ще дойда след няколко минути.
Сега пациентът дишаше хрипливо и не беше трудно да се забележи, че е претърпял ужасно нараняване. Ван Хелзинг се завърна с необикновена бързина, понесъл един хирургически куфар. Очевидно беше взел някакво решение, защото още преди да е погледнал към пациента, ми прошепна:
— Отпратете санитаря. Трябва да сме сами, когато се свести след операцията.
— Мисля, че засега е достатъчно, Симънс — казах по тази причина. — За момента направихме всичко по силите си. По-добре да продължите към обиколката ви, а д-р Ван Хелзинг ще оперира. Веднага ме уведомете, ако някъде се случва нещо необичайно.
Човекът се оттегли, а ние започнахме детайлен преглед. Раните на лицето бяха повърхностни, а истинската травма бе импресионна фрактура на черепа412 точно над моторния център413. Професорът се замисли за момент и каза:
— Трябва да намалим налягането и доколкото е възможно, да го върнем към нормално състояние. Бързото разпространение на отока показва ужасното естество на нараняването. Изглежда целият моторен център е засегнат. Кръвонасядането в мозъка бързо ще нарасне, затова трябва веднага да трепанираме или може да се окаже прекалено късно.
Докато говореше, се чу тихо почукване на вратата. Отидох да я отворя и заварих в коридора Артър и Куинси по пижами и чехли. Първият каза:
— Чух как твоят човек вдига д-р Ван Хелзинг и му казва за някакво нещастие, затова събудих Куинси или по-скоро го повиках, защото той не беше заспал. Напоследък нещата се случват твърде бързо и ненадейно за всички ни, за да спим непробудно. Мислех си, че утрешната вечер няма да завари нещата такива, каквито са били. Ще се наложи да погледнем назад… и напред малко по-внимателно, отколкото досега. Може ли да влезем?
Кимнах и задържах вратата отворена, докато влязат, а след това я затворих отново. Когато Куинси видя позата и състоянието на пациента и забеляза ужасяващата локва на пода, каза тихо:
— Бога ми! Какво му се е случило? Бедният несретник!
Разказах му набързо и добавих, че очакваме да дойде в съзнание след операцията — във всеки случай за кратко. Той веднага отиде и седна отстрани на леглото до Годълминг. Всички зачакахме смирено.
— Ще потърпим — каза Ван Хелзинг — само колкото е достатъчно да определим най-добрата точка за трепанация, така че възможно най-бързо и успешно да премахнем съсирека, понеже е видно, че кръвотечението се усилва.
Минутите, през които чакахме, изминаха с нетърпима мудност. На сърцето ми лежеше ужасна тежест, а от лицето на Ван Хелзинг разбрах, че той изпитва някакво мрачно предчувствие или страх за това, което щеше да се случи. Думите, които Ренфийлд можеше да изрече, ме ужасяваха. Наистина се боях да мисля, но убеждението в това, което следваше, ме беше застигнало както хората, за които бях чел, че са чули мъртвото часовниче414. Дъхът на клетника излизаше на колебливи пресекулки. Изглеждаше сякаш всеки миг ще отвори очи и ще проговори, но след това винаги последваше продължителна хриплива въздишка и той изпадаше отново в по-дълбока безчувственост. Въпреки че съм свикнал с легла на болни и смърт, това безпокойство нарастваше все повече и повече у мен. Почти чувах туптенето на собственото си сърце, а кръвта, напираща в слепоочията ми, звучеше като ударите на чук. Накрая мълчанието се превърна в мъчение. Изгледах другарите си един по един и разбрах от зачервените им лица и унили вежди, че те преживяваха същото изтезание. Напрегнатото безпокойство беше обгърнало всички ни, сякаш някаква погребална камбана щеше да заечи над главите ни, когато най-малко очакваме.
412
Импресионна фрактура на черепа — фрактура, при която има хлътнали костни фрагменти, което води до повишаване на вътречерепното налягане.
413
Моторен център — част от човешкия мозък, която отговаря за движенията на тялото, травма в нея може да предизвика парализа.
414
Мъртво часовниче — малък бръмбар, който издава зловещи звуци през нощта и според поверието предвещава смърт.