Измина повече от половин час, преди графът да се върне.
— Аха! — възкликна той. — Още ли сте над книжата? Добре! Но не бива вечно да работите. Елате, съобщиха ми, че вечерята ви е готова.
Той ме хвана под ръка и отидохме в съседната стая, където на масата вече ме очакваше превъзходна вечеря. Графът отново се извини, понеже бил вечерял по време на отсъствието си от дома. Но подобно на предишната нощ той седна и побеседва с мен, докато се хранех. След това, също като вчера, запалих пура, а Дракула ми правеше компания, като бъбреше и задаваше въпроси по всевъзможни теми часове наред. Усещах, че става много късно, но не възразявах, защото се чувствах задължен да откликвам всячески на желанията на домакина си. Продължителният сън от предния ден още ме крепеше и затова не ми се спеше, но така и не успях да свикна с хладината, която винаги ме облива, щом се зазори, което посвоему е момент на рязка промяна. Казват, че хората на смъртен одър обикновено издъхват при първите утринни проблясъци или на прелома между нощ и ден. Когато някой, уморен или прикован на пост, така да се каже, изпита тази промяна, със сигурност би го повярвал. Неочаквано през свежия утринен въздух до нас, необичайно пронизителен, достигна зов на петел. Граф Дракула скочи на крака и каза:
— Гледай ти, отново е сутрин! Колко небрежно от моя страна да ви държа буден толкова дълго. Не бива тъй увлекателно да беседвате с мен за скъпата ми нова английска родина, за да не забравям колко бързо лети времето.
След изтънчен поклон той бързо си отиде.
Влязох в стаята си и дръпнах завесите, но не видях нищо интересно. Прозорецът ми гледаше към вътрешния двор и налице бе само топлата сивота на зазоряващото се небе. Така че дръпнах отново завесите и написах горното изложение на отминалия ден.
8 май. Започнах да се боя, че съм твърде многословен в този дневник, но сега се радвам, че още от началото навлязох в детайли, защото има нещо странно в това място и всичко тук, което няма как да не ме смущава. Иска ми се да бях в безопасност надалеч или никога да не бях идвал. Може би тези необичайни нощни бодърствания ми се отразяват така, но де да бяха само те! Ако имаше с кого да споделя, бих могъл да го понеса, но няма никого. Мога да приказвам само с графа, а той… Страхувам се, че тук аз самият съм единственото живо човешко същество. Нека бъда прозаичен, доколкото го позволяват фактите. Ще ми помогне да го превъзмогна, пък и въображението ми не бива да излиза извън контрол. Ако това се случи — загубен съм. Нека веднага опиша обстоятелствата си… или какви изглеждат.
Бях дремнал само няколко часа и усетих, че не ми се спи повече, затова станах. Бях закачил тоалетното си огледалце край прозореца и тъкмо започвах да се бръсна, когато внезапно усетих ръка на рамото си и чух графа:
— Добро утро.
Стреснах се, защото за мое изумление не го бях видял, макар в огледалото да се отразяваше цялата стая зад мен. Тогава съм се порязал леко, но не съм забелязал. След като отвърнах на поздрава, обърнах се към огледалото, за да видя как така съм се заблудил. Този път грешка не можеше да има, защото стоеше близо до мен и можех да го видя през рамото си. Но нямаше отражение! В цялата стая нямаше и следа от друг човек с изключение на мен. Това беше изумително и при толкова много други странности усилваше онази неясна моя тревога всеки път, когато графът бе наблизо. В същия миг усетих, че от порязването по брадичката ми се е стекла малко кръв. Оставих бръснача и се извърнах наполовина, оглеждайки за пластир. Щом графът видя лицето ми, очите му пламнаха с демонична свирепост и той внезапно се опита да ме сграбчи за гърлото. Отдръпнах се и ръката му докосна броеницата на разпятието ми. Това моментално го промени, защото яростта му отмина толкова бързо и почти не можех да повярвам, че я е имало.
— Внимавайте — каза той, — внимавайте с порязванията. По тези земи са по-опасни, отколкото си мислите — а след това той грабна огледалото и продължи: — А това е проклетата вещ, която направи белята. Отвратителна дрънкулка на човешката суета. Дотук с нея!
С един замах на страховитата си ръка той отвори масивния прозорец и запрати навън огледалото, което се разби на хиляди парчета върху камъните на вътрешния двор. След това се оттегли, без да каже и дума. Беше много неприятно, защото не се сещам как да се бръсна от сега нататък, освен да се оглеждам в капачето на часовника си или в дъното на кутията за бръснарския ми сапун, която, за щастие, е метална.