— Ние — секеите, имаме право да се гордеем, защото във вените ни тече кръвта на много безстрашни народи, които са се били лъвски за господство. Тук, във водовъртежа на европейските нации, племето на угрите68 донесе от Исландия бойния дух, дарен им от Тор и Один69 и с който техните берсерки се вихреха с гибелно стремление по европейските брегове, а също и по азиатските и дори африканските, докато народите не помислиха, че ги връхлитат същински върколаци70. Тук пък срещнаха хуните, чиято войнствена ярост опустошаваше земята като жив огън, докато гинещите народи не повярваха, че в жилите им тече кръвта на онези стари вещици, които, прокудени от Скития71, се сношили с дяволите в пустинята72. Глупци, глупци! Кой дявол и коя вещица са били някога велики колкото Атила, чиято кръв е в тези вени? — Той вдигна ръце. — Какво чудно има, че сме били завоеватели? Че бяхме горди? Че когато маджарите, ломбардците, аварите73, българите или турците прииждаха с хиляди по границите ни, ги отблъсквахме? Странно ли е, че когато Арпад и неговите легиони се понесоха по унгарската ни родина и достигнаха границата, ни завариха вече тук? Че Honfoglalas беше завършен на това място74? Когато унгарският порой се изля на изток, секеите бяха приети като кръвни братя от победоносните маджари и в продължение на векове защитата на границата с турските земи бе нам поверена и дори нещо повече — вечният дълг на гранични стражници, защото, както турците казват, „водата спи, но не и врагът“. Коя друга от четирите нации поемаше „кървавия меч“ с по-голяма готовност и при бойния зов се тълпеше под знамената на краля? Кога беше изкупен големият срам на моя народ — срамът при Косово75, когато влашките и маджарските байраци бяха прегазени от полумесеца? Не друг, а един воевода от собствената ми кръв прекоси Дунава и разгроми турците на собствената им земя! Истински Дракула! Проклет да бъде недостойният му брат, който след неговата гибел продаде народа си на турчина в робско безчестие!76 Не бе ли точно онзи победоносен Дракула, който вдъхнови един друг свой родственик от по-късна епоха отново и отново да повежда войските си през великата река в турските земи? Който, отблъснат, се връщаше отново и отново, и отново, въпреки че трябваше сам да напуска окървавеното поле, на което воините му са били изклани, защото знаеше, че дори сам накрая ще възтържествува! Казваха, че мисли само за себе си. Ха! Че колко струва селячеството без предводител? Къде приключва войната, поведена без ум и сърце? Отново, когато след битката при Мохач отхвърлихме унгарския хомот, ние от рода Дракула бяхме сред водачите им, защото духът ни не можеше да понесе, че не бяхме свободни77. Ех, млади господине, секеите — и родът Дракула, тяхна живителна кръв, техен ум и меч — могат да се похвалят с история, каквато никналите като гъби Хабсбурги и Романови78 никога не биха достигнали. Дните на война приключиха. Сега кръвта е твърде скъпа в тези времена на позорен мир, а славата на великите народи е като свършена приказка.
Вече бе почти призори и се отправихме към спалните си. (Бел.: този дневник ужасно напомня първите страници от „Арабски нощи“79 или духа на Хамлетовия баща — при първи петли всичко се отлага до следващата вечер80.)
12 май. Нека започна с факти — оскъдни прозаични факти, потвърдени от книжа и числа, така че не би могло да има съмнение за тях. Не бива да ги бъркам с преживяванията, които почиват на собствените ми наблюдения и спомени. Снощи, когато графът дойде от стаята си, започна да ме разпитва по юридически въпроси и процедури. Бях прекарал изтощителен ден над книжата и колкото да не бездействам, прегледах материята, на която ме изпитваха в Линкълнс Ин81. В запитванията на графа личеше определена целенасоченост, затова ще се опитам да ги поставя в последователност. В определен момент това може да ми бъде от някаква полза.
Първо ме попита дали в Англия можеш да имаш двама или повече адвокати. Казах му, че ако пожелае, може да си наеме и дузина, но че не е добра идея една сделка да е поверена на повече от един, тъй като не биха могли да работят едновременно, а смяната им със сигурност ще бъде във вреда на интересите му. Той като че ме разбра отлично и попита дали би представлявало някаква практическа трудност да си има човек, който да следи, да кажем, за банковите операции, а друг да се грижи за корабните превози, в случай че има нужда от съдействие някъде далеч от дома на банковия му повереник. Помолих го да обясни по-подробно, за да съм сигурен, че няма да го подведа.
69
Один — върховен бог в митологията на германските народи и крал на останалите богове; Тор — негов син, бог на гръмотевиците и плодородието.
70
„(…) берсерки (…) върколаци.“ — викингски воини. Преди бой те изпадали в дива ярост, която не им позволявала да се контролират. В битка влизали без брони и щитове, а само с по едно оръжие във всяка ръка и наметнати в мечи или вълчи кожи, което ги оприличава на върколаци.
71
Скития — обширен регион, обитаван в древността от скитските племена. Простира се над голяма част от Украинските степи, Северен Кавказ, Южна Русия и Казахстан.
72
„(…) се сношили с дяволите в пустинята.“ — тази легенда е разказана в „История и деяния на гетите“ от остготския историк Йорданес. Според нея, когато готите се преселвали, достигнали Скития. Там крал Филимер разкрил сред народа си „някакви вещици“, които изпратил в изгнание. Те се лутали дълго в пустошта и накрая се отдали на нечистите духове, които я населявали. От децата им произлезли хуните (гл. XXIV, 120-123).
73
Ломбардци — германско племе, което основава свое кралство в днешна Северна Италия; авари — номадско евразийско племе, произхождащо от Северен Кавказ, което завзема днешните унгарски и трансилвански земи през VI в.
74
„(…) Арпад (…) Honfoglalas (…)“ — велик княз на обединените унгарски племена, чийто баща Алмош водил неуспешна война срещу България през 894-895 г., при която претърпял такова тежко поражение, че унгарският народ бил принуден да напусне досегашните си поселения и да се засели в трансилванските земи под водачеството на Арпад. Процесът на овладяването на тези земи носи названието „хонфоглалаш“ (бг: „завладяване на родината“).
75
Срамът при Косово — има се предвид битката при Косово поле от 1389 г., когато след продължителен и тежък сблъсък турците успяват да победят обединените сили на част от балканските народи.
76
„(…) Дракула (…) брат (…) робско безчестие!“ — За историческите личности на тези трима представители на рода Дракула има разногласия в критиката. Някои считат, че първият е Янош Хунияди (71407-1456), който наистина води ожесточени войни с турците и ги побеждава на собствена земя при обсадата на Белград (1456). Той обаче не е имал брат-предател, нито е бил член на историческия род Дракула. Тези обстоятелства обаче присъстват в живота на Влад III Дракула, известен като Набучвача, който често погрешно се отъждествява с литературния герой тук и който е водил многобройни победоносни войни с турците отвъд Дунав. Неговият брат — Раду III Красивия, приема исляма и с помощта на своя любовник — султан Мехмед II, успява да овладее трона на брат си, който по това време е пленник в Унгария. Раду бил провъзгласен за паша на Влахия и така „продал народа си“. Третият Дракула вероятно е самият разказвач, който не е бил историческа личност, а е измислен от Брам Стокър.
77
Битката при Мохач — победоносна битка за турците от 1526 г., в която загива унгарският крал Лаош II с голяма част от благородниците и войската си. След нея Унгария е разделена на три — Турска Унгария (анексирана от османците), Хабсбургска Унгария (става част от Хабсбургската монархия) и Кралство Източна Унгария, което се намира под турски васалитет. В последствие то се превръща в полунезависимото Княжество Трансилвания (1570). Вероятно това „отделяне“ Дракула определя като освободително.
78
Хабсбурги — немски владетелски род, който управлява Испания, Португалия, Мексико, Австро-Унгария и др. държави; Романови — царската династия на Русия.
79
„Арабски нощи“ — заглавието на първото британско издание на „Хиляда и една нощ“. Там Шехерезада разказва своите приказки всяка нощ до първи петли или докато изгрее зората.
80
„Хамлетовия баща (…) следващата вечер.“ В Шекспировата трагедия „Хамлет“ духът на Хамлетовия баща изчезва, щом пропее петел (действие I, сцена I). От сцена II научаваме, че „петелът“ е „като вестител на Зората/ (…) пробужда божеството на деня;/ затуй от въздух, пръст, вода и огън/ изплашените духове-скиталци,/ щом чуели го, втурвали се всеки/ към своята стихия.“ Последният текст е повлиял силно автора на този роман, така че коя е стихията на Дракула, вж. по-долу. Цитатите са в превод на Валери Петров (Шекспир, Уил. — „Хамлет“, Отечество, С., 1985).
81
Линкълнс Ин — адвокатско сдружение в Лондон, което издава разрешения за практикуване на юристи след провеждане на изпит.