От Дарданелите до тук има само около 24 плавателни часа, съдейки по скоростта, с която „Царица Катерина“ е пристигнала там от Лондон. Значи би трябвало да се появи някъде сутринта и понеже не е възможно да влезе в пристанището преди това, всички ще си легнем рано. Ще станем в един часа, за да бъдем готови.
25 октомври, обед. Все още няма новини за пристигането на кораба. Хипнотичният доклад на г-жа Харкър тази сутрин беше същият както обикновено, така че е възможно да получим вести всеки момент. Ние, мъжете, сме в треска от вълнение освен Харкър, който е спокоен. Ръцете му са студени като лед и преди час го заварих да точи острието на големия си гхоркски нож453, който вече винаги носи със себе си. За графа ще бъде лоша перспектива, ако върха на този „кукри“ някога се опре в гърлото му, размахван от толкова сурова леденостудена длан!
Днес с Ван Хелзинг сме малко разтревожени за г-жа Харкър. Към обед тя изпадна в нещо като летаргия, което не ни се понрави, но въпреки това запазихме мълчание спрямо другите. Сутринта беше неспокойна, затова в началото се зарадвахме, че спи. Когато обаче съпругът ѝ спомена небрежно, че тя се е унесла в толкова дълбок сън, че не може да я събуди, отидохме до стаята ѝ, за да видим с очите си. Тя дишаше свободно, а видът ѝ беше толкова хрисим и спокоен, че сметнахме съня за най-доброто налично решение. Бедното момиче има толкова много да изличи от мислите си, че не е чудно ако сънят, носейки ѝ забрава, твори добро.
По-късно. Преценката ни се оказа правилна, защото след няколкочасовия освежителен сън тя се събуди и изглеждаше по-бодра и жизнена от дни насам. При залез-слънце направи обичайния си хипнотичен доклад. Където и да е в Черно море, графът бърза към крайната си спирка. Надявам се и към гибелта си!
26 октомври. Още ден без вести от „Царица Катерина“. Досега трябваше да е тук. Очевидно тя все още пътешества някъде, защото хипнотичният доклад на г-жа Харкър при изгрева отново беше същият. Възможно е понякога съдът да не се движи заради мъгла. Някои от параходите, които пристигнаха вчера, съобщиха за такава по места на север и юг от пристанището. Трябва да продължим наблюдението си, понеже всеки момент може да има сигнал за кораба.
27 октомври, обед. Изключително странно. Никакви новини от кораба, който очакваме. Снощи и тази сутрин г-жа Харкър докладва както обикновено: „връхлитащи вълни и плискаща вода“, макар и да добави, че „вълните бяха много слаби“. Телеграмите от Лондон си оставаха същите: „без по-късни докладвания“. Ван Хелзинг е ужасно обезпокоен и преди малко ми сподели опасенията си, че графът ни се изплъзва. Той добави многозначително:
— Не ми харесва тази сънливост у мадам Мина. Душата и спомените могат да стигнат до странни явления при транс.
Щях да го попитам за подробности, но тъкмо тогава влезе Харкър и той вдигна предупредително ръка. Довечера при залез трябва да я накараме да говори повече в хипнотичното си състояние.
„В един часа днес е докладвано пристигането на «Царица Катерина» в Галац454.“
28 октомври. Не мисля, че когато телеграмата, съобщаваща за пристигането в Галац дойде, беше такъв удар за нас, какъвто можеше да се очаква. Наистина не знаехме откъде, как и кога мълнията ще ни удари, но вероятно всички предполагахме, че нещо странно ще се случи. Забавянето на пристигането във Варна ни увери един по един, че нещата няма да бъдат такива, каквито предполагахме. Чакахме само да разберем къде ще е разликата. Това обаче си остана не по-малка изненада. Предполагам, присъщо ни е да се уповаваме на надеждата напук на себе си — че нещата ще се наредят, както бихме искали, а не както знаем, че ще се наредят. За ангелите трансцендентализмът455 е сигнална светлина, дори ако за човека е бесовски огън456. Беше странно преживяване и всички го приехме различно. За момент Ван Хелзинг вдигна длан над главата си като че в знак на протест срещу Всемогъщия, но не каза и дума, а след няколко секунди се беше изправил, а на лицето му бе застинало сурово изражение. Лорд Годълминг пребледня силно и седна задъхан. Аз самият бях полузашеметен и учудено гледах ту към единия, ту към другия. Куинси Морис пристегна колана си с онова бързо движение, което познавах толкова добре. В дните на странстванията ни това означаваше „време за действие“. Г-жа Харкър смъртно пребледня — толкова, че белегът на челото ѝ сякаш гореше, но тя смирено вдигна ръце и погледна нагоре в молитва. Харкър се усмихна — наистина се усмихна, с мрачната горчива усмивка на някой, който няма надежда, но в същото време действията му опровергаха думите, защото неволно ръцете му потърсиха дръжката на огромния кукри и останаха на нея.
453
Гхоркски нож — неправилно изписване на вярното „горкхски“. Има се предвид споменатият по-горе кукри, който е бил типичното оръжие за горкхите — непалски войни, които служат и до днес като наемници в Индия и Британия.
454
Галац — град, разположен в близост до делтата на р. Дунав, с голямо пристанищно значение. През XIX в. в него е имало силно българско присъствие.
455
Трансцендентализъм — философско учение, което се противопоставя на материализма и вярва в съществуването на човешка душа, която е по-висша от тялото. Според идеите на това учение възприятието на човека спрямо света не се формира само от познатите му пет сетива, но и по други неемпирични пътища.
456
Бесовски огън — или още блуждаещ огън е светлинен феномен, който се среща при блата и мочурища, където пътниците виждат светлини е неизяснен произход през нощта. Подведени от този фалшив сигнал те се изгубват и повече не намират обратния път. В Ирландия, чиито сказания Стокър е познавал, явлението се нарича