Реших, че професорът щеше да се предаде на хистерията точно както беше направил, когато Луси умря, но с голямо усилие той се овладя и бе в съвършено уравновесено състояние на духа, щом г-жа Харкър пристъпи в стаята бодра, щастлива и на пръв поглед забравила за злочестините си, улисана в работата. Като влезе, тя подаде на Ван Хелзинг множество листове, напечатани на машина. Той ги прегледа сериозно и докато четеше, лицето му се проясни. След това, държейки страниците между палеца и показалеца си, каза:
— Приятелю Джон, за вас с този ваш голям житейски опит — и вие също, скъпа мадам Мина, която сте млада — имам един урок: никога не се страхувайте да мислите. Често в ума ми бръмчеше една половинчата мисъл, но се боя да го оставя и той да загуби крилете си. Сега с повече познание се връщам там, където тази половинчата мисъл се зароди, и намирам, че изобщо не е бидела половинчата, че биде цялостна идея, макар толкова недоузряла, та все още не е достатъчно силна, за да използва крилцата си. Не, като „Грозното пате“ на моя приятел Ханс Андерсен, той не биде никаква патешка мисъл, ами голяма лебедова мисъл, която плава благородно на мощни криле, щом дойде време да ги изпита. Вижте, тук чета какво е написал Джонатан:
„Един друг свой родственик от по-късна епоха отново и отново да повежда войските си през Великата река в турските земи? Който, отблъснат, се връщаше отново и отново, и отново, въпреки че трябваше сам да напуска окървавеното поле, на което воините му са били изклани, защото знаеше, че дори сам накрая ще възтържествува.“
Какво ни казва това? Не много? Не! Детският ум на графа не вижда нищо и по тази причина той говори толкова свободно. Вашите съзрели мисли не съзират нищо. Моите също не виждат точно до този момент. Не! Но прозвучава дума от някой, който говори без мисъл, защото тя също не знае какво означава това… какво би могло да означава. Също както има стихии, които мируват, но пак, когато по закона на природата се движат по пътя си и сблъскат — тогава пуф! И блясва светлина, обширна като небесата, която ослепява, убива и погубва някои, но и озарява долу цялата земя на левги, левги. Не е ли така? Е, ще обясня. Да започна: някога да сте изучавали философията на престъплението? „Да“ и „Не“. Вие, Джон, да, понеже това е учение за лудостта459. Вие не, мадам Мина, понеже нямате досег с престъплението… освен веднъж. Все още умът ви работи правилно и не разсъждава a particulari ad universale460. Има я тази специфика при престъпниците. Толкова е неизменна във всички народи и през всички времена, че дори полицията, която не познава особено философията, знае емпирично, че тя съществува. Това е да си емпирик. Престъпникът винаги работи по едно престъпление — това е същинският престъпник, който е предопределен да върши престъпления и чиято воля не е насочена към друго. Този престъпник няма завършен ум на възрастен. Той е умен, коварен и находчив, но колкото до мислите му, те не бидат на съзрял човек. До голяма степен той биде детски ум. А този наш престъпник е също предопределен да върши престъпления, умът му е детски и от него стореното е като от дете сторено. Малката птица, малката риба, малкото животно не се учи по първопричина, а емпирично, и когато той се научи да действа, тогава има основата да върши още461. Dos pou sto462, казва Архимед. „Дайте ми опорна точна и аз ще повдигна света!“ Да направиш нещо веднъж, е опорната точка, чрез която детският ум съзрява, и докато той не си изгради намерение да върши друго, отново продължава със същото всеки път точно както е правил преди! Ах, скъпа моя, виждам, че очите ви са отворени и блясъкът открива пред вас всички левги… — рече той, защото г-жа Харкър плесна с ръце и очите ѝ наистина заблестяха. — Сега ще говорите вие. Кажете на нас, двама скучни хора на науката, какво виждате с тези тъй сияйни очи.
459
„(…) учение за лудостта.“ — тук умът на престъпника (в романа — Дракула) се сравнява с този на лудия (в романа — Ренфийлд). От една страна това е типично за епохата, от друга — задълбочава паралела между Дракула и Ренфийлд. Освен че и двамата са умопомрачени, притежават нечовешка физическа сила и животинското в тях понякога надделява. Дракула е огледалният образ на Ван Хелзинг. Като че ли, ако вземем характеристиката на професора и към нея прибавим тази на лудия Ренфийлд, ще получим графа — помрачен и деградирал свръхчовек.
461
„(…) не се учи по първопричина, а емпирично (…)“ — за разлика от д-р Сюърд, който е поддръжник на трансцендентализма, Ван Хелзинг изглежда застъпва емпиричното познание. Може би обаче това трябва да ни покаже, че ако ангелите биха разбрали напълно света на неемпирично ниво, понеже са изцяло безплътни, а за хората трансцендентализмът е възможен, но нетипичен, защото освен дух имат и тяло, то тогава за Дракула и животните единственият възможен метод за съзряване е емпириката — т.е. опитът. Те нямат душа, а разполагат само с тяло. Ван Хелзинг казва, че графът е умен, но същевременно с детски ум. Това не го определя като глупав, а подвластен на инстинкта. Във всичките си действия той използва ума си, но за цели, които би си поставил един див звяр, а не човек. Дракула може да разговаря с животните и да приема образа им. Той и останалите вампири в книгата често биват сравнявани с различни животински видове. Може би с това Стокър противопоставя теориите за божествения произход на човека и гази за еволюцията. За него Дарвин не може да е прав, произлезлият от животните човек е звяр като самите тях, само Господ може да създаде душа.
462