Докато тя говореше, той взе и задържа ръката ѝ. Палецът и показалецът се заключиха около пулса ѝ, както си помислих, инстинктивно и несъзнателно.
— Графът е престъпник и от престъпен вид. Нордау463 и Ломброзо464 биха го класифицирали така и quâ465 престъпник умът му не е съвършено изграден. По тази причина при трудност той трябва да потърси помощ в рутината. Миналото му е доказателство за това и единствената страница за него, която ни е известна — и която знаем от собствената му уста, ни казва, че някога, когато, както би казал г-н Морис, „попаднал натясно“, той се върнал в своята страна от земята, която се опитал да завладее, и оттам, без да губи воля, се подготвил за нов опит. Той се върнал отново по-добре въоръжен за работата си и е спечелил. Така той дойде в Лондон, за да завладее нови земи. Беше отблъснат и когато изгуби всяка надежда за победа, а съществуването му се оказа в опасност, той избяга през морето към дома си точно както някога е отстъпил зад Дунав от Турската земя.
— Добре, добре! Ах, вие толкова умна лейди! — каза Ван Хелзинг въодушевено и се приведе, за да ѝ целуне ръка.
Миг по-късно той каза спокойно, сякаш сме били на консултация в болнична стая:
— Само седемдесет и два и при цялото това вълнение. Имам надежда.
Като се обърна отново към нея с необуздано нетърпение, той каза:
— Но продължавайте. Продължавайте! Има още какво да се каже, ако желаете. Не се бойте. Джон и аз знаем. Аз поне във всеки случай ще ви кажа, ако сте права. Говорете без страх!
— Ще опитам, но ми простете, ако изглеждам самомнителна.
— Не! Не се бойте, трябва да бъдете такава, защото ние мислим тъкмо за вас.
— Тогава, понеже е престъпник, той е егоист и понеже умствените му способности са слаби, а действията му се опират на себичност, той се ограничава до едно намерение. Това намерение е безжалостно. Както когато е отстъпил зад Дунава, оставяйки войските му да бъдат накълцани на парчета, така и сега той цели да бъде в безопасност, незаинтересован от нищо друго. Така собственият му егоизъм в известна степен оставя душата ми свободна от ужасната му власт, която придоби над мен през онази страховита нощ. Чувствам го! Ах, чувствам го! Благодаря на Бога за великата Му милост! Душата ми е по-свободна, отколкото изобщо е била от онзи прокобен час насам и всичко, което ме притеснява сега, е опасението, че в моя транс или сън той може да е използвал онова, което зная, за целите си.
Професорът се изправи:
— Той е направил именно това и по този начин ни остави тук, във Варна, докато корабът, който го пренасяше, се втурна през обвилата го мъгла към Галац, където, без съмнение, се е подготвил да ни избяга. Но детският му ум не е стигнал по-далеч и може да се окаже, както често става по пътищата Господни, че тъкмо това, на което злодеятелят най-много е настоявал заради собственото си добро, се превръща в най-върховната вреда за него. Ловецът е паднал в собствената си примка, както изтъква великият Псалмопевец466. Понеже сега, когато мисли, че се е отървал от всяка следа, която ни е оставил, и ни е избягал с толкова много часове преднина, неговият себичен детски ум ще му нашепне за сън. Той смята също, че като е прекъснал връзката с ума ви, до вас не могат да стигат никакви вести от него. Ето тук греши! Страховитото кърваво кръщене, което направи с вас, ви дава възможността да отидете при него духом, както правехте досега в моментите на свобода, когато слънцето изгрява или пък залязва. В тези мигове вие го правите по моя воля, а не по негова и тази способност за добро на вас и другите спечелихте, като изстрадахте от ръцете му. Сега всичко това е още по-ценно, защото не му е известно и за да се запази, той дори се е лишил от познанието си за нашето местоположение. Ние обаче не сме егоисти и вярваме, че Господ е с нас въпреки всички тези злини и многобройни тегобни часове. Ще го следваме, без да отстъпваме, дори да се изложим на опасността да станем като него. Приятелю Джон, това бе велик момент и той направи много, за да се придвижим напред по пътя си. Трябва да бъдете писар и да опишете всичко, така че когато другите се върнат от работата си, да им го дадете, тогава ще знаят каквото и ние.
И така, написах това, докато ги чакахме, а г-жа Харкър го напечата на машината си, тъй като беше взела ръкописа с нас.
Глава XXVI
29 октомври. Това е написано във влака от Варна до Галац. Снощи се събрахме малко преди залез. Всеки беше свършил задачата си възможно най-добре и доколкото решителността, усилията и възможността позволяват, сме подготвени за цялото пътешествие и работата ни, когато стигнем до Галац. Когато обичайното време наближи, г-жа Харкър се настрои за хипнотичен сеанс и след по-продължителни и сериозни опити от страна на Ван Хелзинг, отколкото обикновено бяха нужни, тя потъна в транс. Обичайно тя проговаря при подсказки, но този път се наложи професорът да ѝ задава въпроси, и то доста конкретни, преди да научим нещо от нея. Най-накрая отговорът ѝ дойде:
463
Макс Нордау (1849-1923) — унгарски евреин, който през 1892 г. издава книгата
464
Чезаре Ломброзо (1835-1909) — италиански лекар, който разработва теорията за родения престъпник, стъпвайки на теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Според него хората, склонни към престъпления, носят престъпен ген и се отличават по външния си вид. Описанието, което той дава за типичния престъпник, силно кореспондира с това на Дракула: „носът често е с гърбица като човката на граблива птица. При убийците и изнасилваните веждите обикновено са рунтави“ и „има издутина в горната вътрешна страна на ушите, остатък от заострените уши, характерни за маймуните.“ (тези и други връзки между теориите на Ломброзо и Нордау и творчеството на Стокър в:
466
„Ловецът (…) примка (…) Псалмопевец.“ — мотивът е често срещан в Псалтира. Най-близък изглежда текста: „Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина“ (Псалт. 140:10), освен него: „Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея“ (Псалт. 56:7), „Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им“ (Псалт. 9:16) и др.