— Нищо не мога да видя. Не се движим. Няма връхлитащи вълни, водата спокойно плисква срещу въжето на котвата. От близо и далеч чувам викове на мъжки гласове, греблата се въртят и скърцат в ключовете си467. Някъде гръмна оръжие, ехото от него изглежда далечно. Отгоре потропват стъпки, въжета и вериги се влачат. Какво е това? Блести светлина. Чувствам как вятърът вее срещу мен.
Тук тя спря, изправи се сякаш несъзнателно, както лежеше на канапето, и вдигна ръце с длани нагоре, все едно повдига някаква тежест. Ван Хелзинг и аз се спогледахме с разбиране. Куинси повдигна лекичко вежди и я загледа съсредоточено, докато Харкър инстинктивно заключи хватката си около своя кукри. Мълчанието продължи дълго. Всички знаехме, че времето, през което може да говори, изтича, но усещахме, че е безсмислено да се намесваме по какъвто и да е начин. Тя внезапно седна и отвори очи с думите:
— Нима никой от вас не иска чаша чай? Сигурно сте много уморени!
Така можехме само да я зарадваме и затова приехме. Тя побърза да донесе чая и когато излезе, Ван Хелзинг каза:
— Виждате, приятели мои. Той е близо до земя: оставил е сандъка си с пръст. Ала има още, докато стигне брега. През нощта може да се спотайва някъде скрит, но ако не биде пренесен на суша или корабът не я допре, няма как да я достигне. В този случай би могъл, ако биде през нощта, да промени облика си и да скочи или прелети до брега, както направи в Уитби. Ала ако денят дойде, преди да е стигнал земя, тогава, освен ако не бъде пренесен, не може да избяга. Ако пък бъде пренесен, митничарите може да открият какво има в сандъка. По тази причина, за радост, ако не се измъкне по суша довечера или преди изгрев, ще си изгуби целия ден. Тогава можем да пристигнем навреме, защото, ако не избяга през нощта, ще му се натъкнем денем, докато е в сандъка, и оставен на нашата милост, защото не се осмелява да биде истинското си аз будно и видимо, за да не бъде разкрит.
Нямаше какво повече да се каже, затова изчакахме търпеливо изгрева, при който можехме да научим повече от г-жа Харкър.
Рано тази сутрин зачакахме със спиращо дъха вълнение отговора, който тя щеше да изрече в транса си. Пътят до хипнотичното състояние беше по-дълъг дори отпреди и когато то настъпи, времето, което оставаше до пълния изгрев, беше толкова кратко, че започнахме да се отчайваме. Ван Хелзинг сякаш вложи цялата си душа в този опит и най-накрая тя отвърна в подчинение на неговата воля:
— Всичко е тъмно. Чувам как водата плиска на едно ниво с мен и нещо скърца, сякаш дърво в дърво.
Тя замлъкна и червената зора разцъфна. Налага се да чакаме до вечерта.
И така пътуваме към Галац, обхванати от мъчително очакване. Би трябвало да пристигнем между два и три сутринта, но още сме в Букурещ и вече закъсняваме с три часа, затова ще бъдем там късно след изгрева. По тази причина ще имаме още две хипнотични съобщения от г-жа Харкър. Едно от тях, а може би и двете, ще хвърли повече светлина над случващото се.
По-късно. Залезът настъпи и отмина. За щастие се появи, когато нямаше какво да ни притеснява, защото, ако се беше показал, докато бяхме на някоя гара, може би нямаше да си осигурим необходимото спокойствие и уединение. Г-жа Харкър се поддаде на хипнотичното въздействие с по-малка готовност дори от тази сутрин. Боя се, че способността ѝ да разчита усещанията на графа може да заглъхне тъкмо когато ни е най-нужна. Струва ми се, че вече започва да прибягва към въображението си. Досега, когато е била в транс, се е придържала към най-обикновени обстоятелства. В случай че това продължава, може накрая да ни подведе. Ако считах, че властта на графа над нея ще се стопи едновременно с достоверността на информацията ѝ, това би било щастлива мисъл, но се страхувам, че може би не е така. Когато все пак говори, думите ѝ са озадачаващи:
— Нещо излиза. Чувствам как минава през мен като студен вятър. В далечината чувам объркани звуци — като на мъже, говорещи на странни езици, буйни води и вой на вълци.
Тя спря и по нея побягнаха тръпки, които се усилваха няколко секунди, докато накрая започна да се тресе като паралитик. Не каза нищо повече дори при повелителните въпроси на професора. Когато се събуди от транса, изпитваше студенина, изтощение и отпадналост, но умът ѝ бе нащрек. Не можеше да си спомни нищо, но ни попита какво е казала, и щом ѝ споделихме, тя се замисли мълчаливо, дълбоко и продължително.
467
Ключ за гребло — приспособление на лодката, в което влиза дръжката на греблото, така че да се застопори в една точка при гребането.