30 октомври, 7 сутринта. Вече наближаваме Галац и може би по-късно няма да имам време за писане. Тази сутрин всички очаквахме изгрева с нетърпение. Знаейки колко по-трудно успява с хипнотичния транс, Ван Хелзинг започна със специфичните си жестове по-рано от обикновено. Това обаче не постигна никакъв ефект преди обичайния момент и тя се поддаде с още по-голяма трудност само минута преди слънцето да изгрее. Професорът не се забави нито миг с въпросите си. Отговорът ѝ дойде със същата бързина:
— Всичко е тъмно. Чувам как водата плиска наоколо край ушите ми и скърцането на дърво в дърво. Някъде далеч мучи добитък. Има още някакъв шум, особен е, като…
Тя замлъкна и пребледня, като ставаше все по-бледа.
— Продължавайте, продължавайте! Говорете, заповядвам ви! — каза Ван Хелзинг с измъчен глас.
В същия миг в очите му се появи отчаяние, защото изгряващото слънце зачерви даже и лицето на г-жа Харкър. Тя вдигна клепачи и всички подскочихме, когато нежно и на пръв поглед с безкрайно равнодушие изрече:
— Ах, професоре, защо ме карате да направя нещо, което знаете, че не мога? Нищо не помня.
Тогава, като видя изумените ни изражения, тя каза, като ни изгледа разтревожено един след друг:
— Какво съм казала? Какво съм направила? Не знам нищо, освен че бях задрямала тук и ви чух да казвате: „Продължавайте. Говорете, заповядвам ви!“. Виждаше ми се толкова забавно, че ми нареждате, все едно съм била лошо дете!
— Ах, мадам Мина — каза той тъжно, — доказателство е, ако такова биде нужно, за това колко ви обичам и почитам, когато някоя дума, изречена по-настойчиво за ваше добро, би могла да изглежда толкова странна, защото тя е да наредя на онази, на която за мен е чест да се подчинявам!
Свирките пищят, наближаваме Галац. Изгаряме от нетърпение и притеснение.
30 октомври. Г-н Морис ме заведе в хотела, където с телеграма бяхме запазили стаите си. Само него можеха да пуснат с мен, защото не говори никакви чужди езици. Силите бяха разпределени точно както и във Варна с тази разлика, че тъй като времето ни притиска, лорд Годълминг отиде при вицеконсула, понеже званието му може да послужи като непосредствена гаранция пред службите. Джонатан и двамата доктори отидоха при корабния посредник, за да научат подробности около пристигането на „Царица Катерина“.
По-късно. Лорд Годълминг се върна. Консулът отсъства, а вицеконсулът е болен, затова рутинната работа била свършена от един чиновник. Той бил много любезен и предложил да направи всичко по силите си.
30 октомври. В девет часа заедно с д-р Ван Хелзинг и д-р Сюърд посетихме „Г-да Маккензи & Стайнков“, представителите на лондонското дружество „Хапгуд“. Те получили съобщение от Лондон в отговор на телеграмата с молбата на лорд Годълминг да ни окажат всички услуги, които са по силите им. Те бяха повече от учтиви и любезни и веднага ни поведоха към борда на „Царица Катерина“, която беше закотвена в речното пристанище. Там се срещнахме с капитана на име Донелсън, който ни разказа за пътуването си. Той заяви, че през целия си живот никога не е имал толкова благоприятно плаване.
— Човече! — каза той. — Ама ни изплъши, щото оча’ахми, че ще са наложи да плащаме за това с нек’ъв рядък случай на болен късмет, така че да си запазим нивото. Ней нормално да са плава ут Лондон до Черно море с вятър зад те’е, се едно Дя’ола сами ду’а у платната и само той си знай що. И в туй вре’е не мо’ехме да зръваме нищо. Колчем кат’ бяхме до някой кораб или пристанище, или нос, падаше мъгла и се хо’еше с нас, докат’ кат’ са беше ’дигнала и погледнахме навън, за един дя’ол не виждахме. Минахме през Гибралтар, без да мо’ем дадем сигнал и докат’ стигнем Дарданелите да си чакаме разрешението за преминаване, съвсем до нишо не са доближихме. Отначало бях склонен да отпусна платната и да лавирам468, докат’ мъглата са вдигне, но в това време си ка’ах, че ако Дя’ола е намислил да ни закара бързо до Черно море, вероятно щеше да го направи независимо дали ние искахме, или не. Ако пътуването минеше бързо, не би било за позор пред собствениците или пък за вреда на транспорта, пък Старият Чорт, който се беше стремил към сопствените си намерения, щеше да ни е стабилно благодарен, задет’ не му са месим.
468
Лавирам — техника във ветроходството, при която корабът се движи на зиг-заг. Използва се при движение срещу вятъра. Така, въпреки че корабът запазва скоростта си, изминава повече път. По този начин капитанът иска да забави пристигането си в Черно море, като лавира, без да е необходимо.