30 октомври, вечерта. Бяха толкова изтощени, преуморени и отчаяни, че преди да си починат, нямаше какво друго да свършим, и затова ги помолих да си легнат за половин час, докато аз опиша всичко до момента. Чувствам се толкова признателна на човека, изобретил „пътната“ пишеща машина, а и на г-н Морис, който ми я взе. Щях да се чувствам напълно загубена, ако се налагаше да пиша на ръка…
Всичко е готово. Клетият скъп, скъп Джонатан, колко ли е изстрадал, колко ли страда сега. Той лежи на канапето и едва-едва диша, цялото му тяло е развалина. Веждите му са смръщени, лицето му е измъчено от болка. Бедничкият, може би размишлява, бърчи цялото си лице, вглъбен в мислите си. Ах, ако само можех да помогна… Щях да направя всичко по силите си.
Помолих д-р Ван Хелзинг и той ми даде книжата, които още не бях виждала… Докато почиват, ще прегледам всичко внимателно и може би ще стигна до някакъв извод. Ще опитам да следвам примера на професора, като мисля без предубеждения за изминалите обстоятелства…
Вярвам, че благодарение на Божието провидение направих откритие. Ще взема картите, за да ги разгледам…
По-сигурна съм от всякога в правота си. Изготвих решението си, затова ще събера останалите, за да им го прочета. Те могат да отсъдят, но дано е точно, защото всяка минута е ценна.
База на разследване. Целта на граф Дракула е да се върне в дома си.
(а) Трябва да бъде занесен от някой друг. Това е сигурно, защото, ако имаше силата да се придвижва сам, както пожелае, той можеше да го стори като човек, вълк, прилеп или по друг начин. Очевидно се бои от разкриване или намеса при безпомощното състояние, в което сигурно се намира — затворен между изгрева и залеза в дървения си сандък.
(б) Как ще бъде пренесен? Тук от полза ще ни бъде методът на изключването. По път, вода или чрез железницата?
1. По път. Има безбройни трудности особено при напускане на града.
(x) Има хора, а хората са любопитни и проявяват склонност да се намесват. Някой намек, предположение или съмнение за това какво има в сандъка би го унищожило.
(y) Ще се наложи или може би ще се наложи да премине през митничари и октруери472.
(z) Преследвачите му могат да го последват. Това е най-големият му страх и за да предотврати предателство, отхвърли, доколкото му е възможно, дори своята жертва — мен!
2. Чрез железницата. Сандъкът не е поверен на никого. Би имало опасност от закъснение, а то може да се окаже пагубно с неприятели по петите му. Наистина възможно е да избяга през нощта, но какво би го сполетяло, ако остане на непознато място без подслон, където да избяга? Намеренията му не са такива и не възнамерява да рискува.
3. По вода. От една страна, това е най-сигурният начин, от друга — най-опасният. По вода той е безсилен, освен през нощта, дори тогава обаче може само да призовава мъгла, буря, сняг и вълците си. Но претърпи ли крушение, течащата вода ще го погълне безпомощен и наистина би бил загубен. Може и да доплава с кораба до брега, но ако се окаже, че това е враждебна земя, по която не е свободен да се движи, пак ще се окаже в окаяно състояние.
От записките знаем, че той е бил по вода, затова трябва да установим къде точно.
На първо място се налага да разберем какво точно е свършил досега. Тогава бихме могли да хвърлим светлина върху предстоящите му кроежи.
Първо. Трябва да разберем какво правеше в Лондон като част от основния си план за действие в моменти на затруднение, за да се справи възможно най-добре.
Второто е да видим, доколкото можем да предположим от познатите ни факти, какво е предприел тук.
Колкото до първото, той очевидно е възнамерявал да пристигне в Галац и е изпратил товарителница до Варна с намерение да ни измами и да не разкрием замисъла му за напускане на Англия по този начин. След това единствената му и непосредствена цел е била да избяга. Доказателство за това е писмото с указания до Имануел Хилдешайм да разтовари и отнесе сандъка преди изгрев. Също нарежданията до Петров Скински. За тях можем само да предполагаме, но трябва да е имало някакво писмо или съобщение, тъй като Скински е отишъл при Хилдешайм.
472
Октруер — служител, който събира октруа — местна такса, с която се облагат стоки, внесени на дадена административно-териториална единица. Към края на XIX в. този налог е почти изчезнал в Европа.