Выбрать главу

Знаем, че досега кроежите му са били успешни. Пътуването на „Царица Катерина“ е било забележително бързо — дотолкова, че е събудило подозрения у капитан Донелсън, но съчетанието от неговата суеверност и хитрина са изиграли за графа собствената му игра и той е плавал чрез попътния вятър през мъгли и всичко останало, докато на сляпо е достигнал Галац. Доказа се, че приготовленията на графа са били добре свършени. Хилдешайм разтоварил сандъка, свалил го и предал на Скински. Той го взел… и тук нишката се губи. Знаем само, че сандъкът е някъде по вода и се движи по течението. Ако е имало някакви митничари и октруери, те са били избегнати.

Сега стигаме до онова, което графът трябва да е свършил след пристигането си — по суша, в Галац.

Сандъкът е бил предаден на Скински преди зората. При изгрев графът може да се появява в собствения си облик. Тук се питаме защо Скински е бил избран да помогне в работата. В дневника на съпруга ми е споменато, че той има отношения със словаците, които извършват контрабандата надолу по реката до пристанището, а коментарът на мъжа473, че убийството е било работа на словак, е показало всеобщото мнение против неговата прослойка. Графът е целял уединение.

Предположението ми е следното: в Лондон графът е решил да се върне в замъка си по вода, защото това е най-безопасният и скрит начин. Бил е пренесен от замъка с помощта на циганите, а те вероятно са предали товара си на словаците, които са доставили сандъците във Варна, защото оттам те са били изпратени за Лондон. Следователно графът е разполагал със сведения за хората, които могат да уредят тези услуги. Когато сандъкът е бил на суша преди изгрева или след залеза, той е излязъл от него, срещнал се е със Скински и му е дал указания как да организира пренасянето на товара нагоре по реката. След като това е било направено и е знаел, че всичко е наред, той е заличил следите си или поне така си е помислил, като е убил своя посредник.

Проучих картата и открих, че най-подходящите реки нагоре, по които словаците могат да плават, са или Прут, или Серет474. Прочетох в печатния текст, че в транса си съм чула как кравите мучат, водата плиска на едно ниво с ушите ми и скърцане на дърво. В такъв случай графът е бил в сандъка си на открита лодка, задвижвана вероятно с гребла или прътове, защото бреговете са близо, а те карат срещу течението. Звукът нямаше да бъде същият, ако се носят надолу по реката.

Разбира се, има вероятност да не е нито Серет, нито Прут, но бихме могли да направим по-нататъшни проучвания. От двете Прут предполага по-лесна навигация, но при Фунду475 в Серет се влива Бистрица476, която тече нагоре около прохода Борго. Завоят, който прави, е очевидно най-близкият воден път до замъка на Дракула.

Дневникът на Мина Харкър — продължение

Когато свърших да чета, Джонатан ме взе в обятията си и ме целуна. Останалите се ръкуваха с мен с две ръце, а д-р Ван Хелзинг каза:

— Скъпата ни мадам Мина отново се оказа наш учител. Погледът ѝ е попаднал на онова, за което ние сме били слепи. Сега отново сме по дирите му и този път може би ще успеем. Неприятелят ни е най-беззащитен и ако може да го засечем денем по водата, задачата ни ще бъде свършена. Той има преднина, но няма сили да ускори движението си, понеже не може да напусне сандъка, за да не го заподозрат онези, които го пренасят, защото съмнението им би ги накарало да го хвърлят в потока, където той загива. Това му е известно и не смее. Сега, мъже, към нашия Военновременен съвет. Тук и в тази минута трябва да решим какво се налага да свършим всички и поотделно.

— Ще взема парен катер, за да тръгна след него — каза лорд Годълминг.

— А аз — коне, и ще го следвам от брега, в случай че спре на суша — заяви г-н Морис.

— Добре! — възкликна професорът. — И двете са добра идея. Но нито един от вас не бива да тръгва сам. Нужна е сила да пребори сила, ако се наложи. Словакът е силен, груб и носи яки оръжия.

Всички мъже се усмихнаха, защото те самите носеха със себе си малък арсенал.

— Взел съм някой-друг уинчестър — каза г-н Морис, — от голяма полза са в тълпа, а може да има и вълци. Ако помните, графът взе още някои предпазни мерки. Той даде някакви нареждания, които г-жа Харкър не успя да чуе или разбере добре. Трябва да сме подготвени за всичко.

— Мисля, че е най-добре да отида с Куинси — заяви д-р Сюърд. — Свикнали сме да ловуваме заедно и добре въоръжени, двамата ще можем да се изправим пред всичко, което ни се изпречи. Не бива да си сам, Арт. Може да се наложат сражения със словаците, а опасността от ръкопашен бой — понеже не допускам, че тези приятелчета носят огнестрелни оръжия, би развалила плановете ни. Този път не бива да рискуваме. Няма да се успокоим, докато главата на графа не бъде отделена от тялото и се убедим, че няма как да се съживи.

вернуться

473

„(…) коментарът на мъжа (…)“ — малко по-горе пише, че коментарът е направен от жени. Твърде възможно е авторът да допуска умишлено грешката, за да прибави чувство за реализъм в романа. Все пак тази подробност не е важна и едва ли Мина си е направила труда да я запомни. Подобни грешки в паметта на героите видяхме и по-горе.

вернуться

474

Прут и Серет — леви притоци на р. Дунав, извиращи от Украинските Карпати.

вернуться

475

Фунду — село в Южна Буковина, Северна Румъния. Намира се около 70 км източно от прохода Борго.

вернуться

476

Бистрица — река, която минава в близост до Бистриц и през Варта Дорней — град, намиращ се на 32 км източно от прохода Борго.