Тръгваме скоро. Страхувам се да мисля какво може да ни се случи. Наистина сме в Божиите ръце. Само Нему е известно какво ще бъде и Му се моля с цялата сила на клетата ми смирена душа да бди над моя скъп съпруг, а каквото и да стане, той да знае, че съм го обичала и ценяла повече, отколкото бих могла да изкажа, а последната ми и най-чиста мисъл винаги ще бъде за него.
Глава XXVII
1 ноември. През целия ден се движим с добра скорост. Конете сякаш разбират, че се отнасяме благо с тях, защото охотно препускат в пълен ход с най-голяма бързина. Досега ни се случи толкова много, а сякаш всичко продължава постарому и това ни обнадеждава, че пътешествието ще бъде леко. Д-р Ван Хелзинг е пестелив в думите си. Той казва на чифликчиите, че бърза за Бистриц, и им плаща добре, за да смени конете. Вземаме си гореща супа, кафе или чай и тръгваме. Това е прекрасна страна, пълна с всякакви невъобразими красоти, а хората са смели, силни, обикновени и притежават низ от добри качества. Те са много, много суеверни. В първата къща, където спряхме, щом жената, която се погрижи за нас, видя белега на челото ми, се прекръсти и посочи с два пръста към мен, за да се предпази от уроки. Мисля, че си направиха труда да сложат повечко чесън в храната ни, а аз не мога да го понасям. Оттогава винаги внимавам да не свалям шапката или воала си и така избягвам подозренията им. Движим се бързо и понеже нямаме кочияш, който да разнася клюки, се пазим от злословия, но не се съмнявам, че този страх от уроки ще продължи неотлъчно да ни следва през целия път. Професорът изглежда неуморен. През деня не си почива изобщо, въпреки че ме кара да спя продължително. При залез-слънце ме хипнотизира и каза, че съм отговорила както обикновено: „мрак, плискаща вода и скърцащо дърво“. Значи врагът ни все още е по реката. Боя се да мисля за Джонатан, но сега някак не се тревожа нито за него, нито за себе си. Пиша това в една чифликчийска къща, докато чакаме конете да бъдат приготвени. Д-р Ван Хелзинг спи. Бедничкият, изглежда толкова уморен, стар и побелял, но е стиснал устни, решителен като завоевател. Дори в съня си е изпълнен с решителност. Когато тръгнем, ще го убедя да си почине, а аз ще карам. Ще му кажа, че пред нас има цели дни и не бива да се съсипва за момента, в който силите му ще са най-необходими… Всичко е готово, тръгваме след малко.
2 ноември, сутрин. Постигнах успех и цяла нощ карахме на смени. Сега денят е пред нас ясен, но и хладен. Във въздуха витае някаква странна тежест — казвам тежест, понеже липсва по-добра дума. Имам предвид, че потиска и двама ни. Много е студено и само топлите кожи ни сгряват. Ван Хелзинг ме хипнотизира при изгрева. Каза, че съм отвърнала: „мрак, скърцащо дърво и ревяща вода“, значи с изкачването им реката се променя. Надявам се, че моят любим няма да предприема рискове повече от нужното, но ние сме в Божиите ръце.
2 ноември, нощ. Цял ден на път. Нататък страната става по-дива и величествените хребети на Карпатите, които при Варещи изглеждаха толкова далеко и ниско на хоризонта, сега сякаш ни обкръжават, извисяващи се пред нас. И двамата изглеждаме в добро настроение. Мисля, че опитваме да повдигаме духа си взаимно. Така се разведряваме. Д-р Ван Хелзинг каза, че до сутринта ще стигнем прохода Борго. Тук къщите са много малко и той ми сподели, че последният кон, с който се сдобихме, ще продължи с нас, понеже едва ли ще можем да го сменим. Професорът взе два допълнителни освен чифта, който сменихме, така че сега имаме впряг от четири коня. Милите животни са търпеливи и послушни и не ни създават проблеми. Нямаме притеснения с други пътуващи, а така дори аз мога да карам. Ще стигнем прохода денем. Не искаме това да се случи по-рано. По тази причина не се припираме, а си правим дълги почивки на смени. Ех, какво ли ще ни донесе утрешният ден? Отправили сме се да търсим мястото, където клетият ми любим е изстрадал толкова много. Дано Бог вярно е направлявал пътя ни и нека благоволи да бди над моя съпруг и онези, които са скъпи на двама ни и сега се намират в такава смъртна опасност. Колкото до мен, аз не съм достойна за Неговия поглед. Уви, нечиста съм пред очите Му и ще остана такава, докато Той не пожелае да се изправя пред Него като някой, който не си е навлякъл гнева Му.