Те се приближаваха все по-близо и по-близо. С професора се снишихме зад скалата и приготвихме оръжията си. Очевидно беше решен да не преминат. Всички те изобщо не подозираха за присъствието ни.
Изведнъж два различни гласа извикаха:
— Halt!482
Единият беше на моя Джонатан, извисен от силно вълнение, а другият — силният, решителен тон на властна команда, който притежаваше г-н Морис. Циганите може би не познаваха езика, но едва ли можеха да сбъркат интонацията, на която и реч да бяха произнесени думите. Несъзнателно те дръпнаха юздите и в същия миг лорд Годълминг и Джонатан се втурнаха към тях от едната страна, а д-р Сюърд и г-н Морис от другата. Водачът на циганите, един тънещ във великолепие мъж, който яздеше, сякаш се бе сраснал с коня си като кентавър, им махна и със свиреп глас изглежда нареди на спътниците си да продължат. Те зашибаха конете, които потеглиха напред, но четиримата мъже вдигнаха своите пушки уинчестър и непогрешимо им наредиха да спрат. В същия миг с д-р Ван Хелзинг се надигнахме иззад скалата и насочихме оръжията си към тях. Като видяха, че са обкръжени, те дръпнаха юздите и се заковаха на местата си. Водачът им се обърна към тях с думи, които накараха всички мъже от циганската дружина да извадят оръжията, които носеха — нож или пистолет, и да заемат готовност за нападение. Сблъсъкът не закъсня.
С едно бързо движение на юздите водачът пришпори конете си напред и като посочи първо към слънцето, което вече приближаваше върховете на възвишенията, а след това към замъка, каза нещо неразбираемо за мен. Вместо отговор четиримата мъже от нашата група скочиха от конете си и се хвърлиха към каруцата. Щях ужасно да се изплаша за Джонатан при такава опасност, но пламът на битката ме беше погълнал изцяло както всички останали. Не чувствах страх, а само безумно бушуващо желание за действие. Като видя бързите ни движения, водачът на циганите изкомандва и хората му веднага се наредиха в кръг около каруцата. Бутаха се и си пречеха в нетърпението си да изпълнят заповедта.
В центъра на ситуацията видях, че Джонатан от едната страна на живия обръч, а Куинси от другата си проправят път към каруцата. Очевидно възнамеряваха да привършат задачата си, преди слънцето да залезе. Сякаш нищо не можеше да ги спре, нито да им попречи. Вдигнатите оръжия, святкащите ножове на циганите и воят на вълците зад тях изглежда дори не привличаше вниманието им. Непреклонността на Джонатан и изявената му целеустременост обезкуражиха онези срещу него. Те инстинктивно се отдръпнаха встрани от страх и го оставиха да премине. В същия миг той скочи върху каруцата, с невероятна сила повдигна огромния сандък и го хвърли през колелото на земята. В същото време, за да преодолее обръча от цигани, се наложи г-н Морис да използва сила. Макар че неизменно гледах към Джонатан, останала без дъх, с крайчеца на окото си видях как той се хвърли безразсъдно напред и щом си проби път през циганите, те замахнаха с проблясващи ножове към него. Той отби ударите с огромния си бауи483 и отначало реших, че също е преминал невредим, но щом скочи при Джонатан, който вече беше слязъл от каруцата, забелязах, че се държи отстрани с лявата си ръка и кръвта блика между пръстите му. Въпреки всичко той не отлагаше и докато Джонатан, който изключително дейно се беше захванал с единия край на сандъка, опитвайки се да изтръгне капака чрез големия си кукри, налетя като обезумял със своя бауи върху другата страна. Под напорите на двамата дървото започна да поддава. Пироните излязоха с внезапен остър звук и горната част на сандъка падна.
В това време циганите, като видяха, че са хванати на мушка от уинчестърите и оставени на милостта на лорд Годълминг и д-р Сюърд, отстъпиха и не оказаха повече съпротива. Слънцето почти беше потънало зад планинските върхове и всички хвърляха дълги сенки на снега. Видях графа да лежи в сандъка върху пръстта, част от която се беше разпиляла върху него при рязкото падане от каруцата. Беше мъртвешки блед, също като восъчна фигура, а червените очи пламтяха със страховит отмъстителен поглед, който ми беше познат твърде добре.
483
Бауи — нож с дължина 24 см и ок. 4 см широчина. Наречен е на името на тексасеца Джеймс Бауи (1796-1836), който на 19 септември 1827 г. участва в дуел. Освен пистолет взел със себе си и изработен по поръчка ловен нож, който бил подарък от брат му. Бауи бил прострелян в бедрото, след това черепът му бил разбит от удар на приклад и накрая пронизан със сабя. Когато обаче опонентът му понечил да извади сабята си от тялото му, той го убил намясто с един точен удар на своя нож и оцелява след схватката. Това донесло изключителна популярност на оръжието, което добило още по-голяма слава при присъединяването на Тексас към САЩ, за което се споменава по-горе. Ножът на Бауи е не по-малко опасен от вече описания кукри, с който често биват сравнявани.