Г-н Стокър говори за великодушието, което литераторите показват един към друг, с тон, който свидетелства, че той поне не е предразположен към кавги с критиците.
Г-н Стокър не намира за необходимо да публикува чрез литературен посредник. Винаги му се е струвало, казва той, че един автор с елементарни делови способности може да свърши по-добра работа за себе си от всеки посредник.
— В ден-днешен някои изкарват по десет хиляди годишно от романите си и едва ли изглежда честно да плащат десет или пет процента от тази огромна сума на посредник. С десетина писма в хода на годината биха могли да уредят всичките си литературни дела за своя сметка.
Макар г-н Стокър да не го заяви, съм склонна да мисля, че за него литературният посредник е вампир от деветнадесети век.
Нито едно интервю през тази седмица няма да остане завършено, без да се спомене Юбилеят502, затова попитах г-н Стокър, като лондончанин от почти двадесет години, какво мисли за честванията.
— Всички — каза той — бяха горди, че великият ден премина толкова благополучно. Пред нас се откри величието на Империята и шествието от изминалата седмица донесе у дома, както нищо друго не би могло, чувството за безмерното многообразие на доминионите на кралицата.
502
Юбилеят — през 1897 г., когато е взето интервюто, се навършват 60 г. от възцаряването на кралица Виктория.