— Първото трябва да бъде от 12 юни, второто — 19 юни и третото — 29 юни.
Сега знам докъде се простира животът ми. Бог да ми е на помощ!
28 май. Има възможност да избягам или поне да изпратя вести до вкъщи. Шайка цигани са пристигнали в замъка и са настанили катуна си във вътрешния двор. Те са цигани като всички други. Имам бележки за тях в тефтера си. Типични са за тази част от света, макар и сродни с циганите по всичките му краища. В Унгария и Трансилвания са хиляди и живеят отвъд почти всякакви закони. По правило се присламчват към някой местен благородник или бояр и приемат неговото име. Нямат страх, нито изповядват религия, освен суеверията си, и говорят само собствените си наречия на циганския език.
Ще напиша някои писма до вкъщи и може би ще убедя циганите да ги изпратят по пощата. Вече говорих с тях през прозореца, за да завържа познанство. Те свалиха шапките си, правиха реверанси и жестикулираха, но разбирах всичко това не по-добре от езика им.
Написах писмата. До Мина е стенографско, а г-н Хокинс просто моля да се свърже с нея. Описах ѝ положението си, но без ужасите, за които мога само да предполагам. Би я разтърсило и изплашило до смърт, ако ѝ разкрия всичко в душата си. Дори да не стигнат до целта, графът и така няма да научи какви тайни знам…
Предадох писмата. Хвърлих ги през решетките на прозореца с една златна монета и направих всички жестове, за които се сетих, за да ги изпратят. Един мъж ги взе и притисна към сърцето си, а после се поклони и ги сложи в каскета си. Не можех да направя повече. Крадешком се върнах в кабинета и започнах да чета. Понеже графът не влезе, останах да пиша тук…
Графът дойде. Той седна до мен и докато отваряше две писма, каза с най-спокойния си глас:
— Циганите ми ги дадоха и въпреки че не зная откъде идват, разбира се, ще се погрижа да науча. Нека видим! — сигурно го беше погледнал. — Едното е от вас до моя приятел Питър Хокинс, а другото… — Той отвори плика и се загледа в странните символи. По лицето му се изписа мрачно изражение, а очите му пламнаха жестоко. — Другото е подлост, оскърбление към приятелството и гостоприемството! Не е подписано. Е, значи не би могло да има значение за нас — и той спокойно задържа писмото и плика над пламъка на лампата, който ги погълна.
— Писмото до Хокинс — продължи той, — след като е ваше, разбира се, ще го изпратя. Писмата ви са безценни за мен. Простете, приятелю, че неволно съм счупил печата. Ще го поставите отново, нали?
Поех писмото от него и с вежлив поклон той ми подаде нов плик. Можех само да го адресирам отново и да му го върна мълчаливо. Когато излезе от стаята, долових тихото завъртане на ключа. Минута по-късно отидох и се опитах да отворя, но вратата бе заключена.
Бях заспал на канапето, когато час-два по-късно графът тихо влезе в стаята и ме събуди. Бе вежлив и много ведър.
— Та, приятелю, вие сте уморен? — каза той, като видя, че се събуждам. — Отидете на леглото. Там ще си починете най-добре. Едва ли ще имам удоволствието да разговаряме тази вечер, тъй като има много дела, но вие, надявам се, ще поспите.
Оттеглих се в стаята си, легнах и — казвам го с учудване, спах, без да сънувам. Отчаянието носи присъщото за себе си примирение.
31 май. Когато тази сутрин се събудих, реших да си взема малко хартия и пликове от чантата и да ги сложа в джоба си, така че да пиша в случай че ми се отдаде възможност, но що за стъписваща изненада! Всеки къс хартия беше изчезнал, нямаше следа и от записките ми, бележките ми за железниците и други методи на пътуване, кредитното писмо94, всъщност всичко, което би могло да ми е от полза, ако някога се окажа извън замъка. Седнах, размишлявах известно време и тогава някаква идея ме осени, разтърсих се в големия куфар и гардероба, където бях прибрал дрехите си.
94
Кредитно писмо — нареждане на една банка до друга, което я упълномощава да извърши плащане на точно определена сума или до някакъв лимит на конкретно лице (Герджиков, Огн. „Търговски сделки“, ИК „Труд и право“, С., 2008, с. 266).