Костюмът, с който бях пътувал, липсваше, а също палтото и пътното ми одеяло. Никъде нямаше и помен от тях. Това изглеждаше като ново злодеяние…
17 юни. Тази сутрин, докато седях на ръба на леглото и си блъсках главата, отвън заплющяха камшици и конски копита зачаткаха и потропваха по каменистата пътека оттатък вътрешния двор. С радост забързах към прозореца и видях как в двора влизат два огромни leiter-wagon, всеки теглен от по осем яки коня, а начело на всеки чифт — словак с широкопола шапка, голям колан, обсипан с капси, мръсни овчи кожи и високи ботуши, понесли дълга гега. Изтичах към вратата с намерение, щом сляза долу, да се присъединя към тях в главната зала, която вероятно бе отворена за тях. И отново изненада: вратата на стаята ми беше заключена отвън.
След това се втурнах към прозореца и се провикнах. Те погледнаха глуповато към мен и ме посочиха, но точно тогава циганският hetman95 се появи и като ги видя, им каза нещо, което ги разсмя. От тук нататък каквото и да опитвах, и жални вопли, и отчаяни молби, дори не ме поглеждаха. Те безцеремонно се обръщаха настрани. На техните leiter-wagon бяха натоварени големи правоъгълни сандъци с дръжки от дебело въже. По всяка вероятност бяха празни, съдейки по лекотата, с която словаците ги разтоварваха, а докато ги местеха нехайно, сандъците ехтяха кухо. Накрая бяха подредени на огромна купчина в един от ъглите на двора, а циганите платиха на словаците, които плюха на парите за късмет и всеки от тях, без да бърза, се върна при конете си. Малко по-късно плющенето на камшиците им заглъхна в далечината.
24 юни, преди изгрев. Снощи графът ме остави рано и се заключи в стаята си. Веднага, щом събрах смелост, се затичах нагоре по витата стълба и погледнах през прозореца на юг. Бях решил да следя графа, защото нещо се случваше. Циганите бяха разквартирувани някъде из замъка и вършеха нещо. Знам, защото и тогава, и сега чувам далечен приглушен шум на кирки и лопати. Каквото и да е това, несъмнено готвят някакво безжалостно злодеяние.
След по-малко от половин час нещо се показа от прозореца на графа. Отдръпнах се назад и се загледах внимателно, докато целият не се показа от него. С нова изненада установих, че е облякъл пътния ми костюм и е преметнал през рамо ужасяващата торба, която трите жени бяха отнесли. Нямаше съмнение накъде бе тръгнал, а и че беше в моите дрехи! Значи в това се състои новият му пъклен план: ще заблуди останалите, че виждат мен, като така ще остави доказателство, че съм пуснал собствените си писма в някое градче или село, а и всяко зло, което би могъл да стори, ще ми бъде приписано от местните.
Разгневи ме мисълта, че това се случва, докато съм заключен тук като същински затворник, но без закрилата на закона, право и утеха дори на престъпника.
Имах намерение да следя кога графът ще се върне и дълго време упорито не се откъснах от прозореца. След това забелязвах сред лунните лъчи да се реят малки странни частички. Изглеждаха като много ситни прашинки, които се въртяха в кръг и се сгъстяваха в нещо като облачета. Гледах ги, завладян от спокойствие, и някаква тишина ме отвлече. Облегнах се на амбразурата96 удобно, така че да се насладя по-добре на ефирната им игра.
Нещо ме накара да трепна — нисък жален вой на кучета някъде далеч надолу в долината, скрита от погледа ми. Шумът отекваше по-гръмко в ушите ми и реещите се прашинки образуваха нови форми в унисон със звука, танцувайки на лунната светлина. Собствените ми инстинкти се бунтуваха срещу сънливостта. Самата ми душа се бореше, а полубудните ми сетива се опитваха да отговорят на повика. Бях хипнотизиран! Все по-бързо и по-бързо танцуваха прашинките, а лунното сияние сякаш трептеше, докато се носеха край мен към безкрайния мрак отвъд. Сгъстяваха се все повече, докато не заприличаха по неясните си очертания на привидения. Тогава се сепнах, свестих се и изцяло овладял сетивата си, побягнах с крясъци. Кошмарните силуети, постепенно добиващи плът, принадлежаха на трите призрачни жени, на които бях обречен. Скрих се в стаята си, където се почувствах в безопасност, където луна нямаше, а лампата гореше ярко.
95
96
Амбразура — прозорец, при който отворът е по-широк от вътрешната страна на стената и по-тесен от външната. Т.е. се стеснява навън.