Мислех и премислях какъв трябва да бъде следващият ми ход, но огън ми гореше на главата и колкото повече чаках, толкова повече растеше отчаянието ми. Чух в далечината циганска песен, подета от ведри гласове, които се приближаваха, а през песента долавях въртенето на тежки колела и плющенето на камшици. Циганите и словаците, за които графът беше споменал, идваха. Огледах се за последно наоколо и зърнах сандъка, в който беше противното тяло, и като побягнах от мястото, влязох в стаята на графа, решен да се втурна навън в мига, в който вратата се отвори. Наострих уши — от долния етаж в масивната брава проскърца ключ, а тежката врата се отмести. Сигурно е имало друг вход в замъка или някой е разполагал с ключ за една от залостените врати. След това затрополиха тежките стъпки на много хора и заглъхнаха сред кънтящо ехо в някакъв коридор. Обърнах се, за да изтичам отново надолу към гробницата, където можех да намеря неизвестния ми вход, но в същия миг задуха яростен вятър и вратата към витото стълбище се затръшна с удар, от който прахът по трегерите102 се разлетя. Затичах се, за да я задържа, но се оказа твърде бърза. Отново бях пленник и гибелната примка се затягаше около мен неумолимо.
Докато пиша това, от коридора се чуват множество стъпки и трясъкът на тежки предмети в земята — без съмнение сандъците и събраната в тях пръст. Ехтят удари на чук — заковават сандъците. Сега отново долавям тропотът на тежките стъпки в залата заедно с много други, идващи без товар, зад тях.
Гледай ти! Във вътрешния двор и надолу по каменистия път се въртят тежки колела, плющят камшици и циганите пеят в хор, докато се отдалечават.
Сам съм в замъка с онези ужасни жени. Пфу, Мина е жена, а няма нищо общо помежду им. Те са дяволици от Пъкъла!
Няма да остана сам с тях. Ще пробвам да се спусна по стената на замъка по-надолу, отколкото съм опитвал досега. Ще взема и малко от златото със себе си, ако ми потрябва по-късно. Може и да намеря изход от това чудовищно място.
А след това надалеч и напред към дома! Надалеч и напред към най-бързия и близък влак! Надалеч от това прокълнато място, от тази прокълната земя, по която дяволът и челядта му още бродят в човешки образ.
Божията милост е за предпочитане пред тази на чудовищата, а пропастта е стръмна и висока. На дъното ѝ човек поне би легнал вовеки… като човек. Сбогом на всички! Мина!
Глава V
9 май
Моя прескъпа Луси,
Извини ме, че дълго отлагах да пиша, но просто бях претрупана с работа. Животът на една помощник-учителка понякога е уморителен. Копнея за компанията ти и за морето, където можем да говорим на воля и да ваем въздушните си кули. Напоследък работих доста усилено, защото не искам да изоставам от учебните занимания на Джонатан, и упражнявах стенографията си много старателно. Ще му бъда полезна, когато се оженим, и ако умея да стенографирам достатъчно добре, бих могла да записвам думите му, а после да ги напечатам на пишещата машина, на която също се уча доста усърдно. Понякога с него си изпращаме стенографски писма, а той води дневник на пътуванията си в чужбина по същия начин. Когато двете сме заедно, и аз ще си водя такъв. Нямам предвид един от онези дневници с по две страници на седмица и неделя, сбита в крайчеца, а такъв, в който мога да пиша винаги, когато пожелая. Не смятам, че някой друг би се заинтересувал особено от него, но това не е и целта ми. Един ден може да го покажа на Джонатан, стига в него да има нещо, което си струва да бъде споделено, но дотогава в него ще се упражнявам. Ще правя това, което знам, че и журналистките вършат: интервюират, описват и опитват да си спомнят разговори. Казаха ми, че с малко тренировки можеш да запомниш всичко, случило се през деня, както и всеки разговор. Но ще видим. Ще ти разкажа всичко за малките си планове, когато се срещнем. Тъкмо получих няколко набързо нахвърлени бележки от Трансилвания. Джонатан е добре и ще се върне след около седмица. Нямам търпение да науча всичко ново при него. Сигурно е много приятно да пътуваш до непознати страни. Чудя се дали ние — имам предвид Джонатан и аз — някога ще ги посетим заедно. Ето, че бие училищният звънец. Сбогом.
102
Трегер — носещ елемент, който задържа зидарията над вратите и прозорците, често изпъква от стената.