С обич,
МИНА
Когато пишеш, ми разкажи за всичко ново. От много време не си ми казвала нищо. Дочувам мълви, особено за някакъв висок, красив къдрокос мъж???
Моя прескъпа Мина,
Бих казала, че съдиш твърде строго, като ме смяташ за лош кореспондент. Писах ти два пъти, откакто се разделихме, а твоето последно писмо беше едва второто. Освен това нямам какво да кажа. Наистина няма нищо, което би те заинтересувало. Точно сега градът е много приятно място и доста често посещаваме художествени галерии, разхождаме се, яздим в парка. Колкото до високия къдрокос мъж, предполагам, че е бил онзи, който беше с мен на последния концерт. Някой определено клюкарства напразно. Това беше г-н Холмуд. Той често ни посещава и с мама се разбират доста добре. Имат толкова много общи неща, за които да разговарят. Преди известно време срещнахме мъж, който щеше да бъде точно като за теб, ако вече не беше сгодена за Джонатан. Красив, заможен и с добър произход, би бил чудесна партия. Той е лекар и е много умен. Представи си! Само на двадесет и девет е, а на собствените му грижи е оставена огромна лудница. Г-н Холмуд ми го представи, той ни посети за кратко, а оттогава идва често. Мисля, че е един от най-решителните мъже, които съм виждала, и въпреки това най-спокойният. Изглежда напълно невъзмутим. Мога само да си представям що за непоколебима власт има над пациентите си. Притежава интересния навик да се взира право в лицата на хората, сякаш се опитва да прочете мислите им. Изпробва това доста често върху мен, но сама се лаская, че съм костелив орех. Зная го от отражението си в огледалото. Опитваш ли се понякога да четеш по собственото си лице? Аз го правя и мога да ти кажа, че не е лошо занимание и създава повече трудности, отколкото можеш да си представиш, ако никога не си опитвала. Той казва, че му давам възможност за любопитно психологическо изследване, а аз скромно смятам, че е така.
Както знаеш, нямам особен интерес към дрехите, за да ти опиша модите. Дрехите са празна работа. Позволявам си жаргон, но какво пък, Артър си го позволява всеки ден. Ето, това е всичко.
Мина, споделяли сме всичките си тайни една на друга, откакто бяхме деца. Спали сме заедно, хранили сме се заедно и сме се смели и плакали заедно, а сега, въпреки че вече ти писах, бих искала да ти разкажа още. О, Мина, не можеш ли да отгатнеш? Обичам го. Изчервявам се, докато пиша, защото макар да мисля, че и той ме обича, не ми го е казвал с думи. Но, о, Мина, обичам го, обичам го, обичам го! Ето, олекна ми. Иска ми се да бяхме заедно, скъпа, да седим край камината по халати, както често сме правили, за да ти разкрия чувствата си. Не знам как пиша това дори на теб. Страхувам се да спра, защото иначе сигурно ще реша да скъсам писмото, а и не ми се спира, понеже толкова искам да ти разкажа всичко. Пиши ми веднага и ми кажи какво мислиш. Мина, трябва да приключвам. Лека нощ. Благослови ме в молитвите си и, Мина, моли се за моето щастие.
ЛУСИ
П.С. Не е нужно да ти казвам, че това е тайна. Лека нощ отново.