24 май
Моя прескъпа Мина,
Благодаря, благодаря и пак благодаря за прекрасното писмо! Беше толкова хубаво, че можех да ти споделя и да получа одобрението ти. Скъпа моя, когато вали, вали из ведро. Колко са верни старите поговорки. Ето ме, навършвам двадесет през септември и все още никога не съм имала предложение до днес, не и истинско предложение, а днес имах три. Представи си! ТРИ предложения за един ден! Не е ли страхотно! Съжалявам, наистина искрено съжалявам за двама от тези клети господа. О, Мина, толкова съм щастлива, че не мога да си намеря място. Три предложения! Но, за бога, не казвай на никое от момичетата, иначе биха им се завъртели всякакви налудничави мисли и ще си въобразят, че са оскърбени и пренебрегнати, ако още в първия ден у дома не получат поне шест. Някои момичета са толкова суетни! Аз и ти, скъпа Мина, които сме сгодени и скоро веднъж завинаги ще свием брачно гнездо като зрели жени, сме свободни да презираме суетата. Е, трябва да ти разкажа за тримата, но се налага да пазиш тайна, скъпа, от всички, с изключение, разбира се, на Джонатан. Ще му кажеш, защото ако аз бях на твое място, щях със сигурност да кажа на Артър. Една жена би трябвало да споделя всичко със своя съпруг — не мислиш ли така, скъпа? — и трябва да съм откровена. Мъжете обичат жените, особено съпругите им, да бъдат толкова честни, колкото са и те самите, а жените, боя се, невинаги са също толкова искрени, колкото трябва. Е, скъпа, номер Едно пристигна точно преди обяд. Вече ти казах за него — д-р Джон Сюърд — човекът с лудницата, широката челюст и благородно чело. Външно изглеждаше доста хладнокръвен, но въпреки това бе напрегнат. Определено беше репетирал предварително всякакви дреболии и ги беше запомнил, но за малко да седне на копринената си шапка103, което мъжете обикновено не правят, когато са хладнокръвни, а по-късно, когато искаше да изглежда спокоен, не преставаше да си играе с някакъв ланцет104 по начин, който почти ме накара да пищя. Говореше без никакви заобикалки, Мина. Обясни ми колко скъпа съм била за него, въпреки че ме познавал от толкова скоро, и какъв би бил животът му с мен, с моята подкрепа и насърчение. Щеше да ми каже колко нещастен ще бъде, ако не го обичам, но когато видя сълзите ми, се нарече грубиянин и допълни, че няма да ме тревожи повече от това. След кратко мълчание попита дали бих могла да го обикна след известно време и когато поклатих глава, ръцете му потрепнаха, поколеба се за момент и поиска да узнае дали не обичам някой друг. Беше много деликатен, като поясни, че не иска да злоупотребява с доверието ми, а само да разбере, защото ако сърцето на жената е свободно, един мъж би имал надежда. И след това, Мина, се почувствах длъжна да му разкрия, че има някой друг. Споделих му само толкова, а след това той се изправи решителен и сериозен, пое ръцете ми в своите и каза, че се надява да бъда щастлива и ако някога имам нужда от приятел, нека го смятам за един от най-верните. О, Мина, скъпа, не можех да спра сълзите си, затова трябва да ме извиниш, че цялото писмо е размазано. Да ти направят предложение, въобще е много прекрасно и така нататък, но изобщо не е приятно, когато трябва да видиш как клетият човечец, за когото знаеш, че искрено те обича, си тръгва, както изглежда, със съвсем разбито сърце — и да знаеш, че без значение какво ти говори в този миг, ти си излязла от живота му напълно. Скъпа моя, засега трябва да спра дотук, чувствам се толкова потисната, макар и много щастлива.
Вечерта.
Артър тъкмо си отиде и съм в по-добро разположение на духа, отколкото когато прекъснах, така че мога да продължа с разказа ми за случилото се днес. Е, скъпа моя, номер Две дойде след обяд. Той е изключително приятен — американец от Тексас, изглежда толкова млад и ведър, че ми се струва почти невъзможно да е бил на толкова много места и да е преживял такива приключения. Разбирам горката Дездемона, когато опасният поток от думи се излял в ухото ѝ, макар и от черен мъж105. Предполагам, че ние, жените, сме толкова боязливи, че си въобразяваме как някой мъж ще ни пази от всички страхове, и затова се омъжваме за него. Сега знам как бих постъпила, ако бях мъж и се надявах някое момиче да ме обикне. Не, не знам всъщност, ето, че г-н Морис ми разказваше историите си с охота, а Артър никога не го е правил — но скъпа моя, мисля малко прибързано. Г-н Куинси П. Морис ме завари сама. Изглежда мъжът винаги заварва момичето само. Не, не е така, Артър два пъти се опита да си създаде възможност и аз му помагах, доколкото можех — сега не се срамувам да си призная. Трябва предварително да ти кажа, че г-н Морис невинаги говори жаргонно — така да се каже, той никога не го прави спрямо непознати или в тяхно присъствие, понеже наистина е добре образован и притежава изискани обноски, но откри, че американският му жаргон ме развеселява, и винаги, когато край нас нямаше някой, който да се възмути, той се изразяваше по този смешен начин. Боя се, скъпа моя, че му се наложи да си го съчини целия, понеже прилягаше точно на всичко, което имаше да казва. Но това си е нещо, присъщо за жаргона. Не знам за себе си дали някога ще употребявам жаргон, нито дали Артър го одобрява, понеже все още никога не съм го чувала да използва. Е, г-н Морис седна до мен, наглед толкова весел и щастлив, колкото изобщо бе възможно, но забелязах и неспокойствието му. Пое ръката ми в своята и каза изключително нежно:
104
Ланцет — хирургически инструмент, предшественик на скалпела. За разлика от него е заострен от двете страни.
105
„Дездемона (…) черен мъж“ — главната героиня в Шекспировата трагедия „Отело“ е запленена от тъмнокожия мавър Отело, който ѝ разказва за приключенията си: „(…) И разказвах за гибелни беди и патила,/ за страшни случки по море и суша,/ за боеве на косъм от смъртта,/ за как веднъж заловен бях във плен,/ продаден в робство и след туй спасен/ (…)/ (…)Всичко туй/ обичаше да слуша Дездемона/ и щом във друга стая къщни грижи/ зовяха я, тя свършваше ги бърже/ и връщаше се жадно да дослуша/ словата ми (…)“ — д. 1, с. 3., пр. Валери Петров.