— Госпожице Луси, зная, че н’съм достоен да подравня в’ъзчиците на малките ви обувки, но предполагам, че ако чакате, докато откриете мъж, който е, ще се присъедините към онез’ седем млади жени със светилници, като се гътнете106. Не искате ли просто да се впрегнете рамо до рамо с мен в двоен хомот и да поемем надолу по дългия път?
Той изглеждаше толкова весел и добронамерен, че да му откажа, не бе и наполовина толкова трудно, колкото на клетия д-р Сюърд. И така, отвърнах възможно най-непринудено, че не разбирам нищо от впрягане и все още изобщо не съм обучена да тегля. Тогава той каза, че просто е говорил закачливо и се надява, ако е допуснал грешка, като е сторил така, една толкова непростима, толкова груба и неволна за него грешка, ще му простя. Той наистина изглеждаше сериозен и нямаше как да не откликна поне донякъде по същия начин — знам, Мина, ще ме помислиш за ужасна кокетка — макар че беше невъзможно да не изпитам и задоволство от второто предложение за един ден. И след това, скъпа моя, преди да кажа и дума, той отприщи порой от любовни излияния, полагайки сърцето и душата си в нозете ми. Изглеждаше толкова искрен, че никога повече няма да помисля някой мъж за закачлив и безотговорен само защото от време на време се шегува. Предполагам, че е видял на лицето ми нещо, което го възпря, а след това каза с пламенна решителност, че бих го обичала, ако сърцето ми е свободно:
— Луси, зная, вие сте чистосърдечно момиче. Нямаше да съм тук и да ви говоря така, ако не вярвах, че притежавате възвишен дух чак до дълбините на душата си. Кажете ми като един добър познат на друг — обичате ли някого? И ако има, няма никога повече да ви безпокоя и за илач, но ще ви бъда, ако ми позволите, много верен приятел.
Скъпа моя Мина, защо мъжете са толкова благородни, а ние, жените — толкова недостойни за тях? Ето, аз почти се подигравах на този истински и великодушен джентълмен. Избухнах в сълзи — боя се, скъпа моя, че ще помислиш това писмо за много сладникаво по не една причина — и наистина ми беше много тежко. Защо не е позволено едно момиче да се омъжи за трима мъже или за толкова, колкото я искат, и да спести на всички тези затруднения? Но това е ерес и не бива дори да го споменавам. Радвам се да кажа, че макар и през плач, успях да погледна в смелите очи на г-н Морис и направо му отговорих:
— Да, обичам някого, въпреки че той все още дори не ми е признал любовта си.
Бях права да говоря с него толкова откровено, защото лицето му наистина се просветли и той протегна двете си ръце, за да поеме моите — мисля, че сама ги поставих в неговите — и сърдечно каза:
— Смелото ми момиче! Струва си повече да закъснея за възможността да ви спечеля, отколкото да пристигна навреме за всяко друго момиче на света. Не плачете, скъпа моя. Ако е заради мен, аз съм си костелив орех и го понасям с вдигнато чело. Но ако това друго приятелче не съзнава щастието си, е, по-добре скоро да се възползва от него или ще има да се разправя с мен. Малко момиче, искреността и решителността ви ме направиха ваш приятел, а това е нещо по-рядко от възлюбен и във всеки случай не е толкова егоистично. Скъпа моя, очаква ме доволно самотен път оттук до Второто пришествие. Няма ли да ми подарите една целувка? Понякога тя би държала тъмнината настрана от мен. Можете да го сторите, знаете, ако желаете, защото онзи друг почтен младеж — сигурно е почтен, скъпа моя, и безупречен или не бихте могла да го обичате — все още не е дал думата си.
Това напълно ме спечели, Мина, понеже беше смело и мило от негова страна, а също — благородно като към съперник, нали? Пък и той бе толкова тъжен. Така че се приведох и го целунах. Той стана, без да пуска ръцете ми, и като погледна надолу към лицето ми — боя се, че много се бях изчервила — каза:
— Малко момиче, държа ръцете ви, а вие ме целунахте, ако това не ни прави приятели, нищо друго не би могло. Благодаря за възхитителната ви откровеност към мен и довиждане.
106
Седем млади жени със светилници — става дума за библейската притча за 10-те девици (Мат. 25:1-13), в която се разказва как те очакват младоженеца. Пет били мъдри и излезли да го посрещнат със светилници и масло, а другите пет били неразумни и оставили маслото си. Когато мъжът наближил, неразумните поискали масло от мъдрите, които обаче им отказали и пратили да си купят от продавачите. В това време младоженецът влязъл с другите пет на сватбата и затворил вратите, а неразумните не допуснал вътре.