25 юли. Дойдох тук с Луси преди час и завързахме извънредно интересен разговор с моя стар приятел и другите двама, които винаги идват, за да се присъединят към него. Той определено е уважаемият им оракул126 и няма как да не си помисля, че преди години е бил изключително властна личност. С нищо не се съгласява и кара всички да сведат погледи. Ако не може да ги обори, той ги смъмря и след това приема мълчанието им за одобрение. Луси изглеждаше очарователно красива в роклята си от нежен бял лен. Откакто е тук, е добила прелестна руменина. Забелязах, че когато седнахме, старците не се поколебаха и секунда, преди да се приближат, за да седнат край нея. Тя е толкова мила към възрастните хора. Мисля, че те всички се влюбиха в нея от пръв поглед. Дори моят старец се поддаде и не ѝ противоречеше, а вместо това аз го отнесох като за двама. Подхванах го на темата за легендите и той веднага се впусна в нещо като поучение. Ще се опитам да си го спомня и запиша:
— ’Сичко т’ва са шутовщини от игла до конец, туй сий то и нишо друго. Тез’ чумосвания и таласъми, и каракон’жули, и баргести127, и бутани128, и ’сичко кот’ има за тях, само уйдисва да разцивря лапетии и сащисани жени. Те ни са дру’о, освен вятър ра’ота. Те и ’сички плашила и личби и увещания са само измъдрица на попове и ваджишки сплетници и влакови хързулвачи да плашат и отвръща’ат глама’ите и да подкокоросват хората да напра’ят нешо, за коет’ инак няма рачат. Разлютя’а ма само кат’ сетя за тия. За ко кат’ ни им сти’а да печа’ат лъжи на харти’а и да ги разпра’ат от амвона искат да ги дълба’ат и по надгробните ка’ъни? Огледайте са наоколо, на дет’ решите, ’сички тез’ ка’ъни, вирнали гла’и горе кой как мо’е, доколкот’ гордостта му дава, са шатат129, напра’а са трополясват под теглото на лъжите написани о тях: „Тук почива тялото“ или „Посветено в памет на“, написано на ’сички тях, пък в кажи-речи поло’ината ’ептен не’а тела, па за тяхната памет ни им пука и за илач, камо ли е свещена. Лъжи са ’сичко, нишо, ми лъжи — таки’а или онаки’а! Ей, Богу, ще е небивал калабалък в Деня на страшния съд, когат’ се дотътрят тук горе в погребалните си кошули130, кат’ са наблъскат заедно и са мъчат да замъкнат надгробните си ка’ъни със се’е, да дока’ат колко добри са били, някои от тях трепер’ки и тресейки са с ръце, толкоз’ залинели и хлъзга’и от лежане под морето, че не’а да’е мо’ат задържат хватката си о тях.
По самодоволната физиономия на старчето и начинът, по който се огледа наоколо за одобрението на другарите си, разбрах, че се фука и по тази причина казах още нещо, за да го задържа на темата:
— Но, г-н Суейлс, едва ли говорите сериозно. Със сигурност не всички тези надгробни камъни са погрешни?
— Лазда131! Мо’е би и’а някой-друг негрешен, кат’ ни смятам, дето изкарват хората прекалено добри, шот’ има люде, дет’ мислят цокалото е кат’ море само да е тяхно. ’Сичко туй е само лъжи. Са погледнете тук, вий дойдохте тук чужда и видяхте тая цръковна авлия132.
Кимнах, защото реших, че е по-добре да покажа съгласие, въпреки че съвършено не разбирах диалекта му. Знаех само, че става дума за църквата. Той продължи:
— И си рекохте, че ’сички тез’ ка’ъни са отгоре хора, дет’ са опрятно и скопосно закупчени тука? — Съгласих се отново. — Ха, точно тука идат лъжите. Па то има бая от тия креватчета, дет’ са порожни кат’ та’аке’ата133 на стария Дън петък вечер. — Той смушка с лакът един от придружителите си и те всички се засмяха. — Ей, Богу! Как па ше са другояче? Гле’йте тоя, най-’следния по посока свечното връвище134. Прочетете го!
Отидох там и прочетох:
— Едуард Спенслаг, капитан на търговски кораб, убит от пирати край Андреското крайбрежие135, април 1854, aet. 30.
Върнах се и г-н Суейлс заговори:
— Интересно ми’й кой го’й донесъл у дома, та да го закупчи тука? Убит край Андреското крайбрежие! И вий ши речете, че тялото му лежи долу? Па аз мога ви ка’а дузина, дет’ кокалите им почи’ат с Гренландските моря отгоре — той посочи на север, — или на дет’ течението ги’й завлякло. Ка’ъните са около вас. Мо’ете с младите си очи да прочетете малките букви на лъжите оттук. Тоя Брейтуейт Лоури — знаех баща му, потъна с „Лайвли“ край Гренландия през 20-те136 или Андрю Удхаус, удави се в същите моря през 1777-ма, или Джон Пакстън, удави се край нос Феъруел137 година по-късно, или старият Джон Ролингс, дет’ с дядо му плавахме заедно, удави се във Финския залив138 през 50-те. Вий мислите ли, че ’сички тия мъже ше трябва са втурнат у Уитби, когат’ тръбата засвири? Шупе ме е за т’ва!139 Ка’ам ви, че когат’ дойдат, тук ше е така’а бутаница и толкотня един в друг по тоя път, че ше с кат’ бой по леда от е’но време, дет’ щяхме да бъ’ем един с друг от ден до мрак, кат’ са опитваме да си превържем раните на светлината от aurora borealis140.
126
Уважаемият им оракул (
127
Баргест — голямо призрачно черно куче от британския фолклор — въплъщение на дявола. Обикновено се появява при нечия смърт или я предсказва, като легне пред прага на дома. Легендата е силно разпространена по Йоркширското крайбрежие.
135
Андреското крайбрежие — може би става дума за о. Сан Андрес в Карибско море, макар името Андре да е дадено на два носа и един остров в архипелага Шпицберген, а също и Земята на Андре — местност в източните части на Гренландия.
136
„Лайвли“ — китоловен кораб, който заедно с „Еск“ — също такъв, се разбива край бреговете на Гренландия през 1826 г. Загиват 65 души. Данни за това дава китоловецът, откривател и теолог п-р Уилям Скорсби в
138
Фински залив — залив на Балтийско море на юг от Финландия, на запад от Русия и на север от Естония.