10 вечерта. Отново посетих стаята му и го заварих да седи в ъгъла, обзет от мрачни мисли. Когато влязох, той падна на колене пред мен и започна с увещания да му позволя котката, тъй като спасението му зависило от това. Аз обаче бях непоколебим и му казах, че не може, а той безмълвно се върна в ъгъла, и седна, гризейки ноктите си. Трябва да го видя рано сутринта.
20 юли. Навестих Ренфийлд много рано — още преди санитарят да започне обиколките си. Беше станал и когато го заварих, си тананикаше някаква мелодия. Разстилаше захарта, която беше събрал, на прозореца и очевидно отново започваше да лови мухи жизнерадостно и с охота. Огледах се наоколо за птиците му, но не ги видях и попитах къде са. Той отвърна, без да се обръща, че всички са отлетели нанякъде. В стаята имаше няколко пера, а на възглавницата му — капка кръв. Не казах нищо, а вместо това отидох при пазача и му наредих да ми докладва, ако през деня се случи нещо нередно.
11 сутринта. Санитарят туку-що беше при мен, за да ми съобщи, че Ренфийлд бил много зле и повърнал цял куп пера.
— Моето мнение, докторе, е — каза той, — че е изял всичките си птици, че просто ги е взел и погълнал живи!
11 вечерта. Тази вечер дадох на Рейнфилд силен опиат, достатъчен да приспи дори него, и взех джобното му тефтерче, за да го прегледам. Мисълта, която се върти в ума ми отскоро, е вече завършена, а теорията — доказана. Моят хомициден маниак е особен по вид. Трябва да измисля за него нова класификация, маниак зоофаг (живоядец)148. Желанието му е да погълне възможно най-много животи и си е поставил за цел да постигне това по кумулативен начин: много мухи за един паяк и много паяци за една птица, а след това поиска котка, която да изяде всичките врабчета. Какво ли щеше да последва? Почти би си струвало да довърша експеримента. И бих могъл с достатъчно добри основания. Хората са се присмивали на вивисекцията149, а я вижте резултатите от нея днес! Защо науката да не се развива в най-сложното и важно свое направление — познанието за разума? Ако познавах тайната на един такъв ум — държа ли ключа към въображението дори на един лунатик, — бих могъл да разработя свой собствен клон на науката до ниво, в сравнение с което физиологията на Бърдън-Сандерсън150 или познанието за разума на Фериър151 биха били нищо. Де да имаше достатъчно основание! Не бива да мисля прекалено много за това или може да се изкуша. Добър предлог може да наклони везните в моя полза — нима не е възможно и аз да съм роден с изключителен ум?
Колко добре разсъждаваше този мъж. Лунатиците са способни на отлична мисъл в рамките на собствените си ограничения. Чудя се на много ли животи оценява този на човека, или само на един. Той е приключил сметката съвършено точно и днес е започнал начисто. Колко от нас започват начисто с всеки ден от живота си? Сякаш беше вчера, когато целият ми живот приключи заедно с новата ми надежда и когато наистина започнах на чисто. А така и ще бъде, докато Великият съдник сумира всичко и закрие и моята сметка с положителен или отрицателен баланс. Ех, Луси, Луси, не мога да се сърдя на теб, нито пък на своя приятел, чието щастие е и твое, ала трябва отчаяно да продължа да чакам и да работя. Да работя! И да работя!
Ако само мотивацията ми бе толкова силна, колкото на този мой клет луд приятел — добра безкористна причина, която да ме тласка към работа — бих бил истински щастлив.
26 юли. Чувствам тревога и единствената ми утеха е да я излея тук. Това е като да споделиш сама със себе си и същевременно да се изслушаш. Има и нещо в стенографските символи, което ги различава от обикновеното писмо. Тъжа за Луси и за Джонатан. От известно време нямах вести, което беше много обезпокоително, но вчера скъпият г-н Хокинс, любезен както винаги, ми препрати писмо от него. Бях писала на г-н Хокинс, за да го попитам дали не е научил нещо, и той отговори, че запечатаният плик тъкмо е пристигнал. Съдържа само ред, датиран от замъка Дракула — Джонатан пише, че тъкмо е потеглил за дома. Това не му е присъщо, не го разбирам и ме обезпокоява. Освен това, въпреки че Луси е напълно добре, напоследък се върна към стария си навик да ходи насън. Майка ѝ ми каза за това и заедно решихме да заключвам вратата на стаята ни всяка нощ. Г-жа Уестънра си е въобразила, че сомнамбулите винаги излизат по покривите на къщите и вървят по ръбовете на скали, а след това внезапно се събуждат и падат с отчаян вик, отекващ навред. Бедничката, винаги е загрижена за дъщеря си. Разказа ми, че съпругът ѝ, бащата на Луси, имал същия навик и ако не го спирали, всяка нощ ставал, обличал се и излизал. На Луси ѝ предстои сватба през есента и вече планира тоалетите и подредбата на къщата си. Разбирам я, понеже и аз правя същото, само че заедно с Джонатан ще навлезем в живота на много скромни начала и ще правим всичко по силите си, за да свържем двата края. Г-н Холмуд — той е Н. Б. Артър Холмуд, единствен син на лорд Годълминг — ще дойде тук горе много скоро, веднага щом може да напусне града, понеже баща му не е особено добре, и предполагам, че милата Луси брои миговете до неговата поява. Тя иска да го заведе до пейката при скалата в църковния двор и да му покаже красотите на Уитби. Не се съмнявам, че чакането е онова, което я смущава. Тя ще се оправи, когато той пристигне.
148
Зоофаг — произлиза от гръцки език. С този термин се означават хищниците в зоологията в противовес на „фитофаг“ (растениеяд).
149
Вивисекция — от латински
150
Сър Джон Скот, 1-ви барон Бърдън-Сандерсън (1828-1905) — английски физиолог. Изследва електрическите импулси в животните и растенията. Под наставленията на Чарлз Дарвин открива електрическия импулс в затварящия се механизъм на растението венерина мухоловка, а по-късно на човешкото сърце и електрическите риби.
151
Джеймс Фредерик Фериър (1808-1864) — шотландски метафизик, създател на епистемологията — дял на философията, изследващ познанието и взаимовръзката му с опознаващия го разум.