Той благоговейно протегна нагоре ръце и повдигна шапката си. Устните му помръдваха, сякаш се молеше. След няколко минути мълчание се изправи, ръкува се с мен, благослови ме, сбогува се и тръгна, куцукайки. Всичко това силно ме развълнува и разстрои.
Зарадвах се, когато бреговият охранител дойде насам с далекогледа си под мишница. Той се спря, за да поговори с мен, както правеше винаги, но през цялото време непрестанно наблюдаваше един странен кораб.
— Не мога да го разпозная — каза той, — на вид е от Русия, но блуждае наоколо по много смахнат начин. Изобщо не знае какво иска. Изглежда вижда задаващата се буря, но не може да реши дали да поеме на север към открито море или да се отбие тук. Вижте го пак! Държи курса си страшно необичайно, не го е грижа за ръката на руля. Сменя позиция с всеки повей на вятъра. До утре по това време ще знаем повече за него.
Глава VII
От дописник.
Уитби.
Една от най-силните и внезапни бури, наблюдавани някога, тъкмо премина оттук и остави едновременно странни и забележителни последствия. Времето бе малко задушно, но не и необичайно за месец август. Късният следобед тази събота беше по-приятен от обикновено и огромна маса екскурзианти заплануваха вчерашния ден за посещения до Мългрейв Удс155 Робин Худс Бей156, Ригмил157, Рънсуик, Стиърс158 и останалите забележителности в околностите на Уитби. Параходите „Ема“ и „Скарборо“ предприеха обиколки нагоре и надолу по крайбрежието и се проведоха необичаен брой пътувания до и от Уитби. Денят беше нетипично хубав до следобед, когато някои от бъбривците, които често посещават църковния двор на Източния склон и от това внушително възвишение наблюдават просторната морска шир, видима на север и изток, обърнаха внимание на перестите облаци, които внезапно се появиха високо в небето от северозапад. След това задуха умерен северозападен вятър, който на барометричен език е степенуван като „№2: лек бриз“. Дежурният брегови охранител докладва, а един стар рибар, който вече повече от половин век е наблюдавал знаците на времето от Източния склон, предсказа, без да търпи възражение, развихрилата се ненадейно буря. Залезът бе прекрасен и величествен със своите диплести, прелестно обагрени облаци, и мнозина се събраха на алеята по протежение на пропастта в двора на старата църква, за да се насладят на този разкош. Преди слънцето да потъне в черния масив на Кетълнес, издигащ се дръзко в западните небеса, заходът му бе белязан от неизброими облаци във всички цветове на залеза: огнено, мораво, розово, зелено, виолетово и всевъзможни тонове на златисто. А тук-там те образуваха неголеми струпвания, на пръв поглед напълно непрогледни и във всякакви форми, очертани като великански силуети. Художниците не пропуснаха възможността и без съмнение някои от скиците на „Прелюдия към великата буря“ ще украси стените на КА159 и КИ160 следващия май. Не един капитан се примири, че неговият „кобъл“161 или пък „мюл“162, както те назовават различните разреди лодки, ще остане в пристанището, докато бурята премине. Късно следобед вятърът утихна напълно. В полунощ цареше мъртвешко безветрие, душна жега и онова повсеместно напрежение, което при приближаване на мълния влияеше на по-чувствителните. В морето се виждаха само няколко светлини, понеже дори крайбрежните параходи, които обикновено се гушат плътно в брега, страняха към морето, а само тук-там се забелязваха рибарски лодки. Единственият платноход, който се открояваше, беше чуждестранна шхуна163, вдигнала всички ветрила, на пръв поглед отправена на запад. Безразсъдната смелост или пък невежеството на командирите ѝ беше богата тема за размисъл и докато още се виждаше нещо, имаше няколко опита да ѝ сигнализират да свие платна в името на безопасността. Преди да се спусне нощта, тя се забелязваше с лениво полюшващи се ветрила, докато се клатушкаше върху бурните морски вълни.
156
Робин Худс Бей — рибарско селце на 5 мили южно от Уитби. Според местна легенда било плячкосано от пирати, които Робин Худ победил, за да върне откраднатото на бедните селяни.
157
Ригмил — воденица, разрушена ок. 1300 г. и построена отново след това, като оттогава носи това име. Намира се край Уитби и е известна местна забележителност по времето на Стокър, заради което е често посещавана от туристи (
159
Кралска академия по изкуствата — творческа асоциация, която организира публични изложби и се състои от 80 членове в различна област на изкуството.
160
Кралски институт на художниците акварелисти — организация на акварелистите, която през XIX в. излага творби и на нечленуващи художници в борбата си за признаването на акварелното рисуване като сериозно изкуство в Англия.
161
Кобъл — плоскодънна рибарска лодка със сплескана кърма, разпространена по Североизточното Британско крайбрежие.
162
Мюл — разновидност на кобъла, срещащ се на Йоркширското крайбрежие. Кърмата е идентична по форма на носа, което прави лодката вретеновидна.