Малко след 10 часа затишието във въздуха стана прекалено тягостно и тишината беше толкова осезаема, че блеенето на една овца далеч от брега и лаят на куче в града се чуваха ясно, а игривата френска мелодия на оркестъра от вълнолома нарушаваше величествената хармония на естествения покой. Скоро след полунощ долетя необичаен звук откъм морето и високо в небето вятърът понесе странен немощен глух ек.
Тогава стихията се развихри изневиделица. С бързина, която тогава изглеждаше невероятна и дори по-късно още ни е трудно да осмислим, природата във всичките си лица се разбунтува отведнъж. Вълните свирепо се надигаха, всяка се извисяваше над своята посестрима, докато само за няколко минути доскоро гладкото като огледало море се превърна в ревящ и ненаситен звяр. Белогребенести талази лудо се блъскаха в равните пясъци и връхлитаха стръмните надвиснали скали, други се разбиваха върху пристаните и пометоха с пяната си светилниците на фаровете, които се издигат в края на всеки от вълноломите на пристанището в Уитби. Вятърът тътнеше подобно на гръм и фучеше с такава сила, че с трудност дори силни мъже стояха на крака или се бяха вкопчили плътно в железните стълбове. Беше счетено за необходимо пристаните да се опразнят изцяло от множеството зяпачи или иначе инцидентите тази нощ щяха стремглаво да се увеличат. В добавка към затрудненията и опасностите в тези часове гъсти валма морска мъгла се понесоха навътре към брега — белите влажни валма витаеха подобно призраци толкова подгизнали и студени, че с малко въображение човек би си помислил, че сенките на онези, изгубени в морето, докосваха живите си събратя с хлъзгавите и хладни мъртвешки длани. Мнозина почувстваха тръпки по гръбнака си, обръгнати от пелените морска мъгла. Понякога те се разнасяха и морето се виждаше на известно разстояние под блясъка на зачестилите светкавици, последвани от толкова внезапни тътнещи трясъци, че цялото небе над нас сякаш потреперваше под гръмовните стъпки на бурята.
Някои от така открилите се гледки бяха изумително величествени и представляваха огромен интерес — морето, високо като планина, с всяка вълна хвърляше към небето огромни маси бяла пяна, която яростната буря сякаш сграбчваше и разпръскваше в пространството. Тук-там рибарска лодка с парцал наместо платно препускаше бясно към укритие преди поредния свиреп пристъп на вятъра. От време на време се виждаха белите криле на запокитена от фурията морска птица. На върха на Източния склон бяха монтирали нов експериментален прожектор, но все още не беше изпробван. Отговорниците му го настроиха и запретърсваха повърхността на морето там, където настъпващата мъгла се разсейваше. Един-два пъти се оказа от особена полза, например когато една рибарска лодка с планшир165 под водата се спусна в пристанището и успя под напътствията на спасителната светлина да не се разбие в кейовете. Всяка лодка, достигнала безопасността на порта, бе съпроводена с радостните възгласи на множеството от брега — възгласи, които за момент сякаш се издигнаха над стихията само за да се изгубят в последвалия ѝ пристъп.
Не след дълго прожекторът откри на известно разстояние шхуна, вдигнала всички платна — както изглежда, същия съд от по-рано този следобед. Дотогава вятърът беше обърнал посоката си на изток и смут обхвана наблюдаващите от скалите, щом осъзнаха ужасната опасност, в която шхуната се намираше. Между нея и пристанището лежеше огромна плоска подводна скала, от която много хубави кораби са си изпатили през годините, а с този вятър щеше да е невъзможно да достигне входа на порта. Приливът почти бе във връхната си точка, но вълните бяха толкова грамадни, че в браздите им почти се виждаха плитчините на брега и шхуната, вдигнала всички ветрила, летеше с такава бързина, че, както се изрази един стар морски вълк, „ще стигне донякъде, но само ако е в Пъкъла“. После морската мъгла отново се спусна, по-гъста отвсякога, кълбеста и влажна, и обгърна всичко подобно пепеляв саван, оставяйки на наше разположение само слуховия орган. Така ревът на халата, трясъкът на гръмотевиците и екът на могъщите талази прииждаха през мъгливото небитие дори по-силни отпреди. Лъчите на прожектора бяха съсредоточени върху излаза на пристанището оттатък Източния вълнолом, където предстоеше сблъсъкът, а хората чакаха, затаили дъх. Изведнъж вятърът се измени на североизток и остатъците морска мъгла се стопиха под напора му. И тогава, mirabile dictu166, между пристаните, понесла се от вълна на вълна с главозамайваща скорост, странната шхуна, подета от вихъра, вдигнала всички платна, се добра до безопасността на пристанището. Прожекторът я проследи и всички ни побиха тръпки от страх — за щурвала167 беше привързан труп с оклюмала глава, която се люшкаше ужасяващо насам-натам при всяко движение на кораба. Ничия друга фигура не можеше да се види на палубата. Из въздуха започна да витае вцепеняващо страхопочитание, щом осъзнахме, че корабът като че по чудо е намерил пристан без никакъв кормчия, а направляван от ръката на мъртвец! Всичко обаче се случи по-бързо, отколкото написах тези редове. Шхуната не се спря, а устремена към пристанището, се хвърли върху наносите пясък и камъчета, довлечени от много приливи и бури в югоизточния ъгъл на вълнолома, издаден под Източния склон, познат на местните като Тейт Хил Пиър.
164
„Прикован (…) нарисуван океан“ — цитат от „Балада за стария моряк“ на Самюъл Тейлър Колридж (1772-1834). Пр. Атанас Далчев и Александър Муратов.