Здрачът преминаваше в нощ, когато стигнахме Бистриц, който е много интересно и старинно място. Градът се намира практически на границата с Буковина — свързва ги проходът Борго17. Това е причината за бурната му история, чиито белези несъмнено личат. Преди петдесет години поредица от големи пожари на пет пъти причинили ужасни опустошения, а в самото начало на седемнадесети век градът претърпял триседмична обсада, в която загинали 13 000 души18 — жертви на войната, подобаващо подпомогната от глад и болести.
Граф Дракула ме бе насочил да отседна в хотел „Golden Krone“19, който за моя голяма радост ми се стори крайно старомоден — разбира се, исках да видя колкото мога повече от местните привички. Явно ме очакваха, защото, когато доближих вратата, се оказах лице в лице с наглед ведра възрастна жена, облечена в типичната селска носия: бяла риза и дълга двойна престилка от цветна материя, покрила предната и задната част на тялото, толкова впита, че граничеше с неблагопристойност. Когато се приближих, тя се поклони и каза:
— Herr20 англичанинът?
— Да — отвърнах, — Джонатан Харкър.
Тя се усмихна и каза нещо на възрастния мъж с бяла риза, който я беше последвал до вратата. Той отиде някъде и се върна с писмо:
Приятелю,
добре дошъл в Карпатите. Очаквам Ви с нетърпение. Наспете се добре тази нощ. Дилижансът тръгва за Буковина утре в три. Едно място е запазено за Вас. Моят екипаж ще Ви очаква при прохода Борго, за да Ви откара при мен. Вярвам, че пътуването Ви от Лондон е било приятно и че ще се насладите на престоя си в моята красива страна.
Ваш приятел,
4 май. Научих, че съдържателят на хотела е получил писмо от графа, с нареждане да ми запази най-доброто място в каретата, но щом попитах за подробности, той се отнесе някак резервирано и се престори, че му е непонятен немският ми. Нямаше как да е вярно, защото до този момент ме разбираше прекрасно или поне отговаряше на въпросите ми, сякаш беше така. Той се спогледа уплашено със съпругата си — възрастната жена, която ме посрещна, и смотолеви, че не знае нищо повече, освен че парите за пътуването ми са пристигнали с писмо. Когато го попитах дали познава граф Дракула и дали може да ми разкаже нещо за неговия замък, и двамата с жена му се прекръстиха, отвърнаха, че не знаят нищо, и отказаха да говорят повече. Потегляхме толкова скоро, че нямах време да попитам другиго, всичко изглеждаше много загадъчно и при всяко положение обезпокоително.
Точно преди да тръгна, старицата се качи до стаята ми и заприказва доста истерично:
— Трябва ли да тръгвате? О, млади Herr, трябва ли да тръгвате?
Бе толкова развълнувана, че сякаш забравяше немския си, доколкото го знаеше, и смесваше с него някакъв друг, напълно непознат за мен език. Успявах да следя мисълта ѝ само чрез много въпроси. Когато ѝ казах, че трябва да тръгвам веднага и че ме чака важна работа, тя ме попита:
— Знаете ли кой ден е?
Отвърнах, че е четвърти май. Тя поклати глава с думите:
— О, да! Това ми е известно! Зная! А вие знаете ли кой ден е това?
На отговора ми, че не разбирам, тя отвърна:
— Навечерието на Свети Георги е. Не знаете ли, че довечера, когато удари полунощ, ще се развилнеят всички зли твари по света? Знаете ли накъде отивате и какво ви очаква?
Опитах се да успокоя явната ѝ тревога, но без успех. Накрая тя падна на колене и ме замоли да не тръгвам или поне да отложа с ден-два потеглянето си. Всичко това беше много нелепо и ме накара да се чувствам неудобно. Все пак имаше работа за вършене и не можех да позволя нещо да ми попречи. По тази причина се опитах да я изправя и заявих колкото можеше по-сериозно, че съм ѝ благодарен, но задължението ми е неотложно и трябва да вървя. Тогава тя стана, избърса очи и свали разпятието от врата си, сетне ми го предложи. Не знаех как да постъпя, защото като англиканец са ме учили да приемам подобни предмети като идолопоклоннически22, ала ми се стори доста неучтиво да откажа на старицата — мислеше ми доброто, а и тя бе в такова състояние… Предполагам, че бе прочела колебанието в лицето ми, защото постави розария23 на врата ми, каза „Заради майка ви!“ и след това излезе от стаята.
17
Борго (дн. Тихуца) — проход в Източните Карпати. Свързва Бистриц с буковинския град Ватра Дорней.
18
„(…) загубата на 13000 души.“ — от бележките на автора, водени в процеса на работа по романа (в
22
„(…) идолопоклоннически.“ — Англиканската църква не почита разпятието като свещено и дори го отхвърля и заклеймява като идол. Тя приема само обикновения кръст.
23
Розарий — традиционна католическа молитвена броеница, която обикновено е достатъчно дълга, за да се носи около шията. Завършва винаги с разпятие.