На 11 юли при изгрев навлязохме в Босфора. Качиха се турски митничари. Бакшиш. Всичко е точно. На път в 4 следобед.
На 12 юли през Дарданелите. Още митничари и флагман185 на караулната ескадра186. Отново бакшиш. Обстойна проверка от митничари, но бърза. Искат скоро да се омитаме. По тъмно преминахме в Архипелага187.
На 13 юли преминахме нос Матапан188. Екипажът е недоволен от нещо. Изглеждат уплашени, но не искат да говорят открито.
На 14 юли екипажът беше някак неспокоен. Хората ми са все верни другари, с които съм плавал и преди. Помощникът не може да разбере какво не е наред, те само му казали, че има нещо и се прекръстили. Същия ден той си изпуснал нервите върху един от тях и го ударил. Очаквах жестока кавга, но всичко премина леко.
На 16 юли сутринта помощникът докладва, че един от екипажа — Петровски, е изчезнал. Не можех да си го обясня. Снощи поел вахта189 на бакборда190 за осем камбани191, бил заместен от Абрамов, но не отишъл да си легне в каютата. Мъжете са по-унили отвсякога. Всички твърдят, че очаквали подобна ситуация, но не искаха да кажат повече, освен че има нещо на борда. Помощникът става много нетърпелив към тях, предчувствам задаващи се неприятности.
Вчера, на 17 юли, един от екипажа — Олгарън, дойде в каютата ми и преизпълнен със страхопочитание сподели, че според него на борда имало непознат мъж. Той каза, че по време на вахта се подслонил в рубката на палубата192, понеже имало дъждовна буря, когато видял висок слаб човек, който не приличал на никого от екипажа. Изкачил се по вътрешния трап193, тръгнал напред по палубата и изчезнал. Олгарън го последвал предпазливо, но като стигнал носа, не открил никого, а всички люкове били затворени. Суеверният страх го беше хвърлил в паника и се боя, че тя може да се разпространи. За да я потуша, днес ще претърся внимателно целия кораб от форщевена до кърмата194.
По-късно през деня събрах целия екипаж и им казах, че щом са убедени в присъствието на още някого на кораба, ще претърсим от форщевен до кърма. Първият помощник е гневен. Каза, че било безумие и съгласието с подобни щури идеи би обезкуражило останалите. Заяви, че ще се заеме да ги държи настрана от пакостите с един хандшпунг195. Оставих го да поеме руля, докато останалите започнаха обстоен оглед със светилници, без да се отдалечават един от друг: преровихме всяко кьоше. Понеже имаше само големи дървени сандъци, нямаше никакви закътани местенца, в които да се скрие човек. Мъжете доста се успокоиха, щом диренето приключи, и се върнаха към работа с охота. Първият помощник се мръщеше, но не каза нищо.
22 юли. Последните три дни времето е бурно, всеки чифт ръце е зает с платната — няма време за страхове. Хората изглежда са забравили уплахата си. Помощникът отново е доволен и всички са в добри отношения. Похвали мъжете за работата в лошото време. Отминахме Гибралтар196 и пресякохме Пролива197. Всичко е наред.
24 юли. Сякаш някаква прокоба тегне над кораба. Вече с моряк по-малко навлизаме в Бискайския залив198, като ни очаква буйно време, а въпреки това снощи загубихме още един мъж — изчезнал е. Също като първия той си тръгнал от вахта и повече не бил видян. Целият екипаж е в панически страх. Пратиха кръгова петиция199, с която молеха на вахта да са по двама, понеже се боят да бъдат сами. Помощникът е ядосан. Страхувам се, че ще има неприятности, тъй като или той, или мъжете ще стигнат до насилие.
28 юли. Четири дни в ада. Натъкнахме се на водовъртеж и стихиен вятър. Ни миг сън за никого. Всички мъжете изнемогват. Трудно ми е да преценя как да поставя вахта, тъй като никой не е подходящ за тази работа. Вторият помощник се зае доброволно да държи курс и да дежури, така че екипажът да си отмъкне няколко часа сън. Вятър — утихващ. Вълни — все още страховити, но не се усещат така силно, защото корабът е по-стабилен.
29 юли. Нова трагедия. Тази нощ имахме единична вахта, защото екипажът беше твърде уморен за двойна. Когато сутрешната смяна отишла на палубата, не могли да намерят никого освен кормчията. Надигна се врява и всички се качиха горе. Претърсихме усърдно, не открихме никого. Сега сме без втори помощник и екипажът е в паника. С първия помощник се разбрахме от тук нататък да ходим въоръжени и да сме нащрек за всичко съмнително.
196
Гибралтар — най-южната точка на Пиренейския полуостров. Бележи края на Средиземно море и навлизането в Атлантическия океан.
198
Бискайски залив — голям залив в Атлантическия океан, който се намира между Испания и Франция.
199
Кръгова петиция — петиция, в която имената на участващите са записани в кръг, за да не се разбере кой я е започнал пръв.