Разбира се, решението беше открито205. Няма никакви доказателства за привеждане. Дори самият той да е, или да не е, извършил убийствата, няма кой да потвърди. Хората тук смятат почти единодушно, че капитанът е истински герой и следва да получи почетно погребение. Вече е планирано тялото му да бъде съпроводено с шествие от лодки на известно разстояние нагоре по Еск, а след това върнато до Тейт Хил Пиър и пренесено по стълбите към абатството, където ще бъде погребано в църковния двор на скалите206. Собствениците на повече от хиляда лодки вече заявиха имената си като желаещи да последват капитана до неговия гроб.
Така и не бе открита и следа от грамадното куче. Това бе посрещнато с голяма печал, понеже, съгласно общественото мнение към момента, то ще бъде, струва ми се, осиновено от града. Погребението ще се състои днес и така ще завърши тази поредна „морска мистерия207“.208
8 август. Луси беше много неспокойна снощи и аз също не можах да спя. Бурята беше страховита, ечеше мощно между цилиндрите на комина и ме караше да тръпна. Всеки рязък порив ми се струваше като далечен изстрел. Колкото и да е странно, Луси не се събуди, на два пъти ставаше и се обличаше. За щастие, всеки път се разсънвах навреме и успявах да я съблека и върна в леглото, без да я събудя. Този сомнамбулизъм е много чудна работа — веднага щом някой ѝ попречи физически, намерението ѝ, ако има такова, се изпарява и тя отстъпва почти както обикновено прави в живота.
Рано сутринта станахме заедно и отидохме до пристанището, за да видим дали нещо се е случило през нощта. Нямаше много хора наоколо и макар слънцето да грееше ярко, а въздухът да бе чист и свеж, големите, свирепи на вид вълни, тъмни наглед заради пяната, която покриваше върховете им като сняг, връхлитаха през тесния отвор към пристанището подобно на побойник през тълпа. Донякъде се зарадвах, че снощи Джонатан не е плавал, а е пътувал по суша. Но, ех, дали е по суша, или по море? Къде и как е? Започвам ужасно да се безпокоя за него. Само ако знаех какво да сторя и дали мога изобщо да направя нещо!
10 август. Погребението на клетия капитан днес беше особено трогателно. Изглежда всеки плавателен съд от пристанището присъстваше, а ковчегът беше носен от капитани по целия път нагоре от Тейт Хил Пиър до църковния двор. Луси дойде с мен и заедно стигнахме рано до старото ни място, а шествието от лодки тръгна нагоре по реката до виадукта и се върна надолу. Гледката беше възхитителна и наблюдавахме процесията почти през целия ѝ път. Клетникът беше положен доста близо до нашата пейка, така че седнахме там, когато настъпи моментът, и видяхме всичко. Горката Луси изглеждаше много разстроена. Тя беше неспокойна и тревожна през цялото време и нямаше как да не си помисля, че нейните нощни съновидения ѝ се отразяват. В нея има нещо много странно: не би ми признала, че съществуват основания за притеснения, или пък, ако има такива, сама не ги съзнава. Не само това, а и тази сутрин клетият стар г-н Суейлс беше открит мъртъв на нашата пейка. Вратът му бил прекършен. По всяка вероятност, както каза лекарят, той е паднал назад върху пейката, уплашен от нещо, тъй като на лицето му бил изписан такъв ужас, че открилите го мъже потръпнали. Бедният мил старец! Сигурно е видял Смъртта с умиращите си очи! Луси е толкова мила и чувствителна, че всичко ѝ се отразява по-осезаемо, отколкото на останалите. Точно сега тя бе доста разстроена заради нещо дребно, на което аз самата не обърнах особено внимание, въпреки че съм много привързана към животните. Един от мъжете, които често се качват тук горе да наблюдават лодките, дойде с кучето си. Животното винаги е с него. И двамата са тихи, никога не съм виждала мъжа ядосан, нито пък кучето да лае. По време на службата то така и не отиде при стопанина си, който беше на пейката с нас, а на няколко ярда209 встрани непрестанно лаеше и виеше. Господарят му говореше благо, след това рязко, а после сърдито, но то нито дойде, нито престана да вдига шум. Гледаше безумно, обзето от някакъв бяс, а цялата му козина беше настръхнала подобно опашката на котарак, заел войнствена поза. Най-накрая мъжът също се ядоса, скочи и ритна животното, след това го хвана за врата и къде го довлачи, къде го хвърли върху надгробната плоча, на която пейката е прикрепена. Веднага щом докосна камъка, бедното същество утихна и цяло затрепери. Не се опита да избяга, а се сви долу, потръпна и се затресе. Беше в такова окаяно състояние, че опитах, макар и без успех, да го успокоя. Луси също се изпълни със съжаление, но не се реши да докосне кучето, а само го погледна измъчено. Ужасно се боя, че по природа е прекалено чувствителна, за да се справя с живота без мъка. Тази нощ ще сънува това, сигурна съм. Всичко накуп ще подхранва сънищата ѝ: корабът, направляван към пристанището от мъртвец, позата му — завързан към кормилото с разпятие и броеница, трогателното погребение, кучето — ту освирепяло, ту ужасено.
205
„(…) решението беше открито“ — при следствени действия в Англия може да се свика жури, което има възможност да вземе различни решения за случилото се според убежденията на членовете си. Ако то приеме „отворено решение“, тогава се съгласява, че смъртният случай е подозрителен, но не би могло да достигне до друго заключение предвид наличните доказателства (например че става дума за убийство или самоубийство).
206
При посещението си в града Стокър е наблюдавал ежегодното шествие на лодки по Еск, от което е вдъхновена идеята за това странно погребение (
208
В тази част някои изследователи са склонни да виждат русофобия и дори славянофобия (