Съдбата беше на наша страна и стигнахме у дома, без да се натъкнем на жива душа. Само веднъж един мъж, наглед несъвсем трезвен, вървеше по улицата срещу нас, но се скрихме в един вход, а той изчезна в един от онези стръмни тесни покрити пасажи, които се срещат тук — или „уиндс“, както ги наричат в Шотландия. През цялото време сърцето ми биеше толкова силно, че ми се струваше, че ще припадна. Бях изпълнена с безпокойство за Луси, не само заради здравето ѝ — защото би могла да пострада от студа, — но и заради нейната репутация, в случай че историята се разнесе. След като влязохме, измих краката и на двете ни, заедно казахме благодарствена молитва и я завих в леглото. Преди да заспи, тя ме помоли — дори умоляваше — да не казвам и дума на никого, дори на майка ѝ, за нейното сомнамбулско премеждие. В началото се поколебах дали да обещая, но като се замислих за здравословното състояние на г-жа Уестънра и колко би се угрижила, ако разбере, да не говорим как една такава история може би — дори неминуемо — ще се изопачи, в случай че се разчуе, реших, че е по-разумно да го направя. Надявам се, че постъпих правилно. Заключих вратата, а ключът завързах на китката си, така че вероятно няма да бъда обезпокоявана отново. Луси спи шумно. Отражението на зората е високо и далеч над морето…
Същият ден, по обед. Всичко върви добре. Луси спа, докато не я събудих, и изглежда дори не бе помръднала. Нощното приключение явно не ѝ бе навредило, а напротив, беше оказало благотворно влияние, понеже тази сутрин имаше по-добър вид, отколкото през последните седмици. Забелязах със съжаление, че моята непохватност с безопасната игла я е наранила, може би дори сериозно, защото кожата на гърлото ѝ беше прободена. Навярно съм защипала малко от кожата на шията и съм я промушила от край до край, тъй като виждам две червени точици като от леко убождане, а на панделката от нощницата ѝ аленее капка кръв. Когато поднесох извиненията и загрижеността си, тя се засмя, помилва ме и каза, че дори не я боли. За щастие, няма как да остане белег, понеже е прекалено дребно.
Същият ден, нощта. Прекарахме чудесен ден. Въздухът беше чист, слънцето ярко, а бризът — хладен. Обядвахме в Мългрейв Удс. Откараха г-жа Уестънра по пътя, докато ние двете с Луси стигнахме пеш по пътеката покрай скалите и се присъединихме към нея при портала. Беше ми тъжно, понеже нямаше как да не почувствам колко съвършено прекрасно щеше да бъде всичко, ако Джонатан бе с мен. Но хайде! Трябва да съм търпелива. Надвечер се разходихме по „Казино Теръс“216, послушахме малко хубава музика от Шпор217 и Маккензи218 и си легнахме рано. Луси изглеждаше по-спокойна, отколкото напоследък, и заспа веднага. Ще заключа вратата и ще скрия ключа както по-рано, въпреки че не очаквам нови неприятности тази нощ.
12 август. Надеждите ми бяха напразни, защото през нощта Луси на два пъти ме събуди с опитите си да излезе. Оказа се нетърпелива дори насън, щом откри, че е заключено, и се върна недоволна в леглото. Разсъних се със зората, а птиците чуруликаха на прозореца. Тя също стана и се зарадвах да видя, че е още по-добре от вчера сутринта. Цялата ѝ предишна жизнерадост изглежда се беше завърнала и тя дойде да се сгуши в мен, за да ми разкаже всичко за Артър. Аз ѝ споделих колко съм разтревожена за Джонатан, а след това тя се опита да ме утеши. Е, донякъде успя. Въпреки че съчувствието не може да промени нещата, поне ги прави по-поносими.
13 август. Още един спокоен ден. Легнах си с ключа на китката, както друг път. Отново се събудих през нощта и видях Луси, седнала в леглото — още спяща, сочеше към прозореца. Тихо станах, дръпнах щорите и погледнах навън. Луната блестеше и нежната светлина в небето и по морето, вплетени заедно във величествено, безмълвно тайнство, бе неизразимо красива. Между мен и сиянието на месечината летеше огромен прилеп и описвайки големи кръгове из въздуха, ту се скриваше, ту се показваше. Един-два пъти ме доближи много, но предполагам, че съм го стреснала, затова отлетя през пристанището към абатството. Когато се извърнах от прозореца, Луси отново си беше легнала и спеше спокойно. Повече не помръдна цяла нощ.
217
Луи Шпор (1784-1859) — немски композитор и диригент, автор на множество симфонии, опери, концерти за цигулка и др.
218
Сър Александър Кембъл Маккензи (1847-1935) — шотландски композитор, създал над 90 композиции, най-известен със своите оратории. Автор предимно на произведения за цигулка и пиано.