Выбрать главу
Писмо, „Самюъл Ф. Билингтън & син“, адвокати, Уитби,
до „Г-да Картър, Патерсън & с-ие“, Лондон

17 август.

Уважаеми господа,

Моля, приемете с настоящото писмо товарителница за стоки, изпратени по Грейт Нортърн Рейлуей219. Същите следва да бъдат доставени в Карфакс, край Пърфийт, незабавно след приемането им на сточна гара Кингс Крос220. Понастоящем къщата е необитаема. Вижте приложените ключове, всички те са с етикети.

Моля депозирайте сандъците, петдесет на брой, които формират пратката, в частично разрушената сграда, която е част от имота и е отбелязана с „А“ на приложената груба скица. Вашият представител лесно ще разпознае местоположението, понеже пристройката е старинният параклис на имението. Стоките тръгват с влака в 9:30 тази нощ и се очакват на Кингс Крос в 4:30 утре следобед. Тъй като довереникът ни желае доставката да се извърши възможно най-скоро, ще сме благодарни, ако наличните Ви работни групи са готови на Кингс Крос в уреченото време и незабавно превозят стоките до местоназначението. За да се избегнат всякакви евентуални забавяния поради каквито и да било необходими плащания към Вашите отдели, прилагаме чек към настоящото писмо за десет паунда (£ 10). Моля потвърдете получаването му. В случай че разноските се окажат по-малко от тази сума, може да върнете салдото, а ако са по-големи, ние веднага ще изпратим чек за остатъка, когато ни уведомите. На тръгване трябва да оставите ключовете в главната зала на къщата, където собственикът би могъл да ги вземе, когато влезе със собствения си дубликат.

Умоляваме Ви да не приемате, че преминаваме границите на деловата учтивост, увещавайки Ви всячески да подходите с максимална експедитивност.

Уважаеми господа,
искрено Ваши
„Самюъл Ф. Билингтън & син“
Писмо от „Г-да Картър, Патерсън & с-ие“
до „Г-да Билингтън & син“, Уитби

21 август.

Уважаеми господа,

Искаме да Ви уведомим, че £ 10 са получени и връщаме чек за £ 1, 17 ш., 9 п.221 стойност на горницата, както сочи сметката на разписката. Стоките са доставени в пълно съответствие с указанията, а пакет с ключовете е оставен в главната зала според вашите нареждания.

Уважаеми господа,
Ваши почитаеми
За222 „Картър, Патерсън & с-ие“
Дневникът на Мина Мъри

18 август. Днес съм щастлива и пиша, седнала на пейката в църковния двор. Луси се чувства все по-добре. Снощи тя спа спокойно цяла нощ и не ме събуди нито веднъж. Страните ѝ сякаш отново руменеят, макар че все още е печално бледа и помръкнала. Бих го разбрала, ако по природа бе анемична, но не е. Обикновено е весела и изпълнена с жизнерадост. Мрачната сдържаност сякаш тъкмо я беше отминала, когато ми напомни, все едно беше нужно, че на това място, точно на тази пейка, я бях открила заспала. Щом ми го каза, тя тропна игриво с тока на обувката си върху каменната плоча и добави:

— Горките ми малки крачета не вдигнаха много шум тогава! Смея да заявя, че бедния стар г-н Суейлс щеше да ми каже, че е станало така, защото не съм искала да разбудя Джорди.

Като се възползвах от нейната разговорливост, я попитах дали е сънувала нещо онази нощ. Преди да отговори, на челото ѝ се изписа онова сладко начупено изражение, което Артър — наричам го Артър по нейна привичка — казва, че обича, и това наистина не ме учудва. След малко тя заговори в полуунес, като че се опитваше да си припомни:

— Не беше съвсем сън, защото всичко изглеждаше толкова истинско. Исках само да съм тук, на това място — не знаех защо, понеже се боях от нещо, но не бях наясно точно какво. Помня, макар да предполагам, че бях заспала, как вървя по улиците и по моста. Една риба подскочи, когато минавах, надвесих се, за да я видя, и после, когато се изкачих по стъпалата, чух воя на много кучета, сякаш целият град беше пълен с тях и всички виеха заедно. След това смътно си спомних за някакъв източен тъмен силует с очи, червени като залеза, който видяхме, и сладост и горчивина едновременно навсякъде край мен. После все едно потъвах в дълбоки зелени води, а ушите ми бучаха, както съм чувала, че става с давещите се, и след това изглежда всичко това премина. Душата ми сякаш излезе от тялото и се понесе във въздуха. Помня, че по едно време Западният фар беше точно под мен, после изпитах някакво мъчително чувство, като че се намирах сред земетресение, върнах се и осъзнах, че ме раздрусваш. Видях те да го правиш, преди да го почувствам.

вернуться

219

Грейт Нортърн Рейлуей — жп дружество във Великобритания, съществувало от 1846 до 1923 г., което обслужва линията от гарите Кингс Крос в Лондон до Йорк и нейните разклонения.

вернуться

220

Кингс Крос — гара в централен Лондон.

вернуться

221

£ 1, 17 ш. 9 п. — 1 паунд, 17 шилинга и 9 пенса.

вернуться

222

За — има се предвид, че не е писано лично от тях, а от представител.