Пиша тези редове, докато чакам каретата, която, разбира се, закъснява, а разпятието още виси на врата ми. Не знам дали е заради страховете на старицата, различните призрачни суеверия от този край или пък самото разпятие, но не чувствам духа си спокоен както обикновено. Ако това тефтерче достигне Мина преди мен, нека то ѝ предаде моето „сбогом“. Ето я и каретата!
5 май. Замъкът. Дрезгавината на утрото се разнесе и слънцето е високо над далечния хоризонт, нащърбен сякаш — от дървета ли, от хълмове ли, не знам, защото от толкова далеч и големите, и малките неща се преплитат едно с друго. Не ми се спи, а тъй като няма да ме безпокоят, докато не се събудя сам, пиша, докато сънят ме пребори. Имам много странни неща за разказване и за да не си въобрази читателят, че съм обядвал обилно, преди да напусна Бистриц, нека опиша точно менюто си. Ядох нещо, което тук наричат „хайдушка скара“ — нанизани на клечки късчета пушена сланина, лук и телешко, подправени с червен пипер и опечени на огън — ястие, просто колкото лондонската котешка храна!24 Виното беше златен медиаш25, странно тръпчиво на езика, но не и неприятно. От него пих само две чаши и нищо друго.
Когато се качих на каретата, кочияшът още не беше заел мястото си и го видях да разговаря със съдържателката. Определено ме обсъждаха, защото от време на време поглеждаха насам, а някои от хората на пейката до вратата — която наричат с дума, означаваща „клюкарник“ — отидоха да слушат, след което ме заглеждаха състрадателно. Доста думи се повтаряха — причудливи за мен думи, поради разноликия национален характер на тълпата. Тихо извадих многоезичния си речник от чантата и ги затърсих. Трябва да отбележа, че не ме окуражиха думи като: Ordog26 — Сатана, pokol27 — ад, stregoica28 — вещица, vrolok и vlkoslak — едното е на словашки, а другото на сервски29 и двете се използват за нещо, което е или върколак, или вампир. (Бел.: да попитам графа за тези суеверия.)
Когато потеглихме, тълпата пред вратата на странноприемницата вече значително се бе разраснала. Всички се прекръстиха и ме посочиха с по два пръста30. С мъка убедих един от останалите пътници да ми каже какво означава това. В началото не искаше да отговори, но когато научи, че съм англичанин, обясни, че било заклинание против уроки. Не ми бе особено приятно така да започне пътуването ми към непознато място за среща с непознат — но всички наоколо изглежда ми желаеха доброто и искрено ми съчувстваха, така че не можех да не се трогна. Никога няма да забравя последния миг, в който зърнах двора на странноприемницата и пъстрата тълпа от кръстещи се хора около широкия му свод, а оттатък него раззеленения олеандър и портокаловите дървета в зелени дървени саксии, скупчени в центъра на двора. Тогава нашият колар, чиито широки ленени гащи, наричани гьоц, скриваха цялата капра на каретата, изплющя с камшика над четирите подредени рамо до рамо дребни кончета и така започна пътешествието ни.
Скоро призрачните ми страхове се изгубиха и от поглед, и от мислите ми насред красотата на пейзажите, въпреки че ако знаех езика или по-скоро езиците, които говореха спътниците ми, едва ли щях тъй лесно да се отърся от тях. Пътувахме през зелена полегата шир, осеяна с гори и дъбрави, тук-там стръмни хълмове, увенчани с гъсталаци или чифликчийски къщи със зидани фронтонни стени откъм пътя31. Навсякъде цъфтяха диви овошки: ябълки, сливи, круши, череши; подминавайки ги отблизо, виждах венчелистчетата, обсипали зелената трева под дърветата. Пътят лъкатушеше сред зелените възвишения на онова, което тук наричат Mittel Land32 — и ту се показваше, ту се скриваше зад обраслите завои, а отстрани го притискаха рехавите краища на боровите гори, пропълзели тук-там по склоновете като огнени езици. Пътят беше неравен, но летяхме по него направо с трескава бързина. Тогава не можех да разбера за какво е тази припряност, но явно коларят не възнамеряваше да изгуби нито секунда, преди да е достигнал Борго Прунд33. Казаха ми, че този път е отличен през лятото, но сега още не е възстановен след зимните снегове. По това той се отличава от останалите пътища през Карпатите — отколешна традиция е да не се поддържат особено добре. Някога хоспадарите34 не ги ремонтирали, за да не си помисли турчинът, че подготвят придвижването на чужда войска и така да ускорят войната, която винаги била на изстрел разстояние.
24
Лондонска котешка храна — преди появата на пакетирана храна за домашни любимци във Великобритания са използвали нарязано на дребно месо (предимно конско), което се е закупувало от продавачи, които минавали по улиците с ръчни колички.
26
Ordog (унг.) — демон от древната унгарска митология, който въплъщава всички тъмни сили на света. След християнизацията на унгарците се отъждествява с Дявола.
29
Серви — хора от циганския етнос, които се формират като група в Украйна, но предците им пристигат там от Сърбия (откъдето идва и названието им). По-късно се разселват из различни части на Източна и Централна Европа, включително Унгария. В днешно време споменатият от Брам Стокър език е почти изчезнал, а сервите използват предимно руски, украински и други чужди думи.
30
„(…) посочиха с по два пръста.“ — въпреки че този жест е познат в различни разновидности, типичният се прави с показалец и кутре. Значението му се обяснява по-долу.
31
„(…) фронтонна стена откъм пътя.“ — страничната стена на къща с триъгълен двукрил покрив. Типичните унгарски къщи в миналото са били строени с тази стена откъм пътя.
33
Борго Прунд (дн. Прунду Биргеулуй) — село ма ок. 20 км западно от Бистриц и на ок. 30 км западно от прохода Борго.
34
Хоспадар — или „хосподар“ е титла, която заедно с „воевода“ се е носела от управниците на различни, най-често несамостоятелни, държави на Балканите през Средновековието, вкл. Трансилвания.