— Не искам да говоря с вас — вие вече сте без значение. Господарят наближи225.
Санитарят смята, че го е завладяла някаква форма на внезапна религиозна мания. Ако е така, трябва да следим за усложнения, понеже един силен мъж с комбинация от хомицидна и религиозна мания би могъл да бъде опасен. Съчетанието е страховито. Посетих го в девет часа. Отношението му към мен беше същото като онова спрямо санитаря. В колосалната му себичност разликата между мен и служителя му се струваше нищожна. Прилича на религиозна мания и скоро ще помисли, че сам е Господ. Тези безкрайно малки отлики от човек до човек са прекалено незначителни за едно Всевишно Същество. Само как го раздават тези безумци! Истинският Господ се грижи и врабче да не падне, а Богът, сътворен от човешката суета, не вижда разлика между него и орел. Ех, де хората да знаеха!226
За половин час или повече вълнението на Ренфийлд нарастваше все повече и повече. Не си дадох вид, че го следя, но въпреки това го наблюдавах внимателно. Изведнъж онзи хитър поглед се появи в очите му — същият, който сме свикнали да виждаме, когато един луд докопа някоя идея, а с него и дяволитите движения на главата и гърба му, които се оказа, че санитарите в лудницата познават твърде добре. Той съвсем утихна, отиде, за да седне в края на леглото си с примирение, и се загледа в пространството с помръкнал поглед. Реших, че трябва да разбера дали проявеното безразличие е истинско, или само престорено, и се опитах да подхвана разговор с него за домашните му любимци — тема, която никога не пропуска да спечели вниманието му. Отначало той не отвърна, но след известно време каза раздразнено:
— Да вървят всичките по дяволите! Хич не ми пука за тях.
— Какво? — рекох аз. — Да не искаш да ми кажеш, че не ти пука за паяците? (Към момента паяците са негово любимо занимание и бележникът му е пълен с колони от дребни числа.)
На това той загадъчно отговори:
— Шаферките радват погледите, които очакват пристигането на невестата, но когато тя се вести, тогава момите не блестят за очите, които са вече изпълнени227.
Не смяташе да поясни, а само упорито продължи да седи на леглото си през цялото време, в което останах при него. Тази нощ съм отегчен и потиснат. Мисля само за Луси и колко различни можеха да бъдат нещата. Ако не успея да заспя веднага — хлорал, Морфей на съвремието — C2HCl3O.H2O228! Трябва да внимавам да не прерасне в навик. Не, няма да взимам тази вечер! Мислите ми са за Луси и няма да я позоря, като ги смесвам с химикали. Ако се наложи, ще будувам цяла нощ…
По-късно. Доволен съм от решението, което взех, още по-доволен съм, че го спазих. Лежах и се въртях и едва бях чул как часовникът удари два, когато нощният пазач дойде при мен от болничното отделение, за да ми каже, че Ренфийлд е избягал. Набързо се облякох и веднага изтичах долу. Пациентът ми е прекалено опасен, за да се скита наоколо. Неговите хрумвания може да се окажат опасни за онези, които не го познават. Санитарят ме чакаше. Той каза, че го е видял преди няма и десет минути, като изглеждал заспал в леглото си, когато санитарят погледнал през отворчето за наблюдение. Вниманието му било привлечено от звука на рязко отварящия се прозорец. Той се втурнал обратно, видял как краката му изчезват през него и веднага изпратил да ме повикат. Ренфийлд е само по нощното си облекло и не би могъл да бъде далеч. Санитарят сметнал, че ще бъде по-полезно да наблюдава къде би отишъл, отколкото да тръгне след него, тъй като може да загуби следите му, докато излезе през вратата от сградата. Той е грамаден мъж и не можеше да мине през прозореца. Аз съм слаб, така че с негова помощ излязох, но с краката напред и понеже бяхме само няколко фута над земята, скочих невредим. Санитарят ми каза, че пациентът е свърнал наляво и е поел направо, затова се затичах с всички сили. Когато стигнах оттатък дърветата, опасали лудницата, забелязах бял силует да изкачва високата стена, която разделя нашия двор от този на изоставената къща. Веднага хукнах обратно и казах на пазача да вземе трима или четирима души моментално и да ме последва в двора на Карфакс, в случай че нашият приятел се окаже опасен. Сам взех стълба и като прехвърлих стената, я спуснах долу от другата страна. Фигурата на Ренфийлд изчезваше зад ъгъла на къщата и се затичах след него. Открих го от другата страна на сградата да се притиска плътно към старата обкована с желязо дъбова врата на параклиса. Очевидно говореше на някого, но се боях, че ако се приближа повече, за да чувам какво казва, можех най-малкото да го изплаша и тогава щеше да избяга. Да гониш блуждаещ рояк пчели е нищо пред това да преследваш гол лунатик, изпълнен с вълнение от бягството си! След няколко минути обаче видях, че той не забелязва нищо около себе си, и затова се осмелих да се приближа по-близо до него — още повече че моите хора вече бяха прескочили стената и го заобикаляха. Чух го да казва:
225
Господарят наближи — перифраза от библейското „покайте се, защото приближи царството небесно“ (Мат. 3:2) и „времето се изпълни, и наближи царството божие“ (Марк. 1:15).
226
(…) се грижи и врабче да не падне (…) — мотивът отново е библейски: „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;“ (Мат. 10:29).
228
Хлорал — химическо вещество, което се използва в медицината като опиат и приспивателно, формулата е на неговия воден разтвор.