— Тук съм да изпълня Вашата повеля, Господарю. Аз съм Ваш раб и Вие ще ме възнаградите, понеже ще бъда верен. Славих Ви дълго и отдалеч. Сега, когато Сте близо, очаквам Вашите заповеди и Вие не ще ме отминете, когато въздавате благодат, нали, милостиви Господарю?
Така или иначе той си е себичен стар просяк. Мисли за хлябовете и рибите229 дори когато вярва, че сам е в Истинско Присъствие230. Маниите му се смесват тревожно. Когато стеснихме кръга около него, той се бори като тигър. Необикновено силен е, понеже се държеше повече като див звяр, отколкото като човек. Никога преди не съм виждал друг луд в подобен пристъп на гняв и се надявам, че няма повече да ми се случи. Слава Богу, че осъзнахме навреме колко е силен и опасен. С физика и решителност като тези можеше да направи голяма бъркотия, преди да бъде затворен. Във всеки случай сега е обезопасен. Самият Джак Шепърд231 не би могъл да се освободи от усмирителната риза, в която е обуздан, а освен това е и окован на стената в изолатора232. Понякога крясъците му са ужасяващи, но тишината, която ги следва, е дори по-непоносима, защото той вещае убийство с всяко свое движение.
Току-що за пръв път изрече нещо свързано:
— Ще бъда търпелив, Господарю. То иде, иде, иде!
Схванах намека и също отидох. Бях прекалено развълнуван, за да спя, но дневникът ме успокои и чувствам, че тази нощ ще подремна.
Глава IX
Будапеща, 24 август.
Моя прескъпа Луси,
Знам, че ще си нетърпелива да научиш всичко, което се случи, след като се разделихме на железопътната гара в Уитби. Е, скъпа моя, стигнах до Хъл233 безпроблемно и хванах кораба за Хамбург, а след това там се качих на влака. Чувствам, че трудно мога си спомня каквото и да е от пътуването освен ясната мисъл, че отивам при Джонатан, и понеже се налагаше да полагам грижи за него, беше най-добре да спя колкото мога повече… Ех, заварих любимия си толкова слаб, блед и немощен. Цялата решителност в милите му очи беше изчезнала, а онова самообладание, за което съм ти разказвала, се беше изпарило от лицето му. Той е само отломка от самия себе си и изобщо не помни какво му се е случвало от много време насам. Или поне иска да мисля така, а аз няма да настоявам повече. Преживял е някаква ужасяваща уплаха и се боя, че тя би могла да обремени измъченото му съзнание, ако се опита да си я припомни. Сестра Агата, добро създание, родена за медицинска сестра, ми казва, че бълнувал ужасяващи неща, когато не бил на себе си. Поисках да ми ги преразкаже, но тя само се прекръсти и заяви, че никога няма да го направи, защото несвързаните слова на болните са тайни Божии и ако се наложи една сестра да ги чуе, докато изпълнява задълженията си, трябва да уважи повереното ѝ. Тя е мила хрисима душа и на следващия ден, щом видя, че се тревожа, поде темата отново и след като повтори, че не би могла никога да спомене за какво моят клет любим е бълнувал, добави: „Толкова мога да ви кажа, мила: не беше за нищо нередно, което е направил, и вие като негова бъдеща съпруга нямате основание да се безпокоите. Той не е забравил за вас или това, което ви дължи. Уплахата му беше за безмерни ужасяващи неща, за които никой смъртен не би могъл да говори“. Милата душица мисли, струва ми се, че може би ревнувам от вероятността злощастният ми любим да се е влюбил в някое друго момиче. Аз да ревнувам Джонатан! И все пак, скъпа, нека ти нашепна: усещам как тръпки на радост ме полазват, когато зная, че никоя друга не е била причина за вълнения. Сега седя до леглото му и наблюдавам лицето му, докато спи. Той се събужда!…
Когато се събуди, ме попита за палтото си, сякаш искаше да вземе нещо от джоба. Помолих сестра Агата и тя донесе всичките му вещи. Видях, че сред тях беше бележникът му, и щях да го помоля за позволение да го прегледам, понеже вече знаех, че може да открия някаква улика за неговата тревога. Предполагам обаче, че трябва да е прочел молбата в очите ми, защото ме отпрати до прозореца, като каза, че искал да бъде напълно сам за момент. След това ме повика обратно и когато дойдох, беше положил ръка върху книгата и ми каза много сериозно:
229
Хлябовете и рибите — библейска история, в която Иисус нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби (Ма т. 14:13-21, Марк. 6:31-44, Лук. 9:11-17, Йоан 6:1-15).
230
Истинско Присъствие — доктрина, разпространена в православието и католицизма, според която при освещаването си хлябът и виното наистина стават тялото и кръвта Христова, макар да запазват вида и качествата си. Протестантството отрича това и го счита по-скоро за символика.
231
Джак Шепърд (1702-1724) — известен английски престъпник, занимаващ се с кражби и грабежи, който успява да избяга от четири различни затвора в страната, преди да бъде екзекутиран.
232
Изолатор — помещение в психиатричните болници, чиито стени са уплътнени с меки материали, за да предотвратят самонараняване на пациента.
233
Кингстън ъпон Хъл — най-голямото пристанище на юг от Уитби. Намира се край р. Хъл, от която плавателните съдове поемат към Северно море.