— Уилхелмина. — Тогава разбрах, че го е обзела искреност като на смъртник, понеже никога, откакто ми предложи да се омъжа за него, не ме беше наричал с това име. — Скъпа, знаеш какво мисля за доверието между съпруг и съпруга: не бива да има никакви тайни и нищо скрито. Преживях жесток удар и когато се опитам да помисля какво го е причинило, ми се завива свят и не разбирам дали всичко е било истина, или видения на безумец. Знаеш, че съм имал мозъчна треска, а това е да си луд. Тайната е тук и аз не искам да я научавам. Искам да започна живота си на чисто още сега, с нашия брак, понеже, скъпа моя, ние бяхме решили да се оженим веднага щом формалностите приключат. Уилхелмина, желаеш ли да споделиш неведението ми? Книгата е тук. Вземи я и я пази, прочети я, ако искаш, но никога не ми позволявай да науча, освен единствено ако някой мой свещен дълг не ми наложи да се върна обратно към онези горчиви часове, описани тук, били те насън или наяве, на свяст или пък на лудост.
Той падна назад от изтощение, а аз сложих книгата под възглавницата му и го целунах. Поисках от сестра Агата да измоли от игуменката позволение сватбата ни да бъде този следобед и сега чакам отговора ѝ…
Тя дойде и ми каза, че капеланът234 на Английската мисионерска църква е бил повикан. До час ще сме женени или веднага щом Джонатан се събуди…
Луси, моментът дойде и си отиде. Чувствам се особено възвишено, но и съм много, много щастлива. Джонатан се събуди около час, след като заспа, и всичко беше готово. Приседна в леглото, подпрян на възглавниците, и заяви своето „Да“ категорично и силно. Аз едва говорех, душата ми така се бе преизпълнила, че дори тази дума сякаш ме задушаваше. Милите сестри бяха толкова сърдечни. Ако е рекъл Господ никога, никога няма да ги забравя, нито пък тежките и сладки отговорности, които поех. Трябва да ти разкажа за сватбения ми подарък. Когато капеланът и сестрите ме оставиха насаме с моя съпруг — ах, Луси, това е първият път, когато пиша думите „моя съпруг“, — когато ме оставиха насаме с моя съпруг, взех книгата изпод възглавницата му, загърнах я в бяла хартия, завързах я с малката бледосиня панделка, която бе около шията ми, излях червен восък върху възела и за печат използвах брачната си халка. След това целунах пакета, показах го на моя съпруг и му казах, че ще го пазя така, а освен всичко той ще ни бъде явно и видимо доказателство за цял живот, че сме си имали взаимно доверие, и никога няма да я отворя освен за негово собствено добро или в изпълнение на някакъв неотменим дълг. Тогава той взе ръката ми в своята и, о, Луси, това беше първият път, когато пое ръката на своята съпруга, и отвърна, че няма нещо по-мило на целия свят и ако се наложи, би преживял отново всичко минало, за да го заслужи. Горкичкият, искаше да каже само „част от миналото“, но все още не може да мисли за времето и няма да ме учуди, ако отначало бърка не само месеца, но и годината.
Е, скъпа моя, какво можех да му кажа? Единствено, че съм най-щастливата жена на целия свят и че нямах да му дам нищо освен самата себе си, живота и доверието ми, и че до края на дните ми ще ги спохождат любов и вярност. И мила, когато ме целуна и придърпа към себе си с клетите си слаби ръце, почувствах помежду ни свят обет…
Луси, мила, знаеш ли защо ти разказвам всичко това? Не е само защото ми е толкова приятно, но и защото ти си ми била и си ми много скъпа. За мен бе истинска чест да бъда твоя приятелка и да те напътствам, когато излезе от класната стая, за да се подготвиш за живота навън. Сега ми се иска да видиш, и то през очите на много щастливо омъжена, докъде ме отведе нравственият дълг, така че в твоя собствен брачен живот да те сполети същото благоденствие като мен. Скъпа моя, нека Всемогъщият Господ направи дните ти точно такива, каквито сами обещават да бъдат: дълги и слънчеви часове без сурови ветрове, без отстъпничество, без съмнения. Не бива да ти пожелавам и живот без никаква болка, защото това няма как да се случи, но се надявам, че винаги ще бъдеш щастлива, както съм аз сега. Сбогом, скъпа моя. Ще изпратя това веднага и може би много скоро ще ти пиша отново. Налага се да привършвам, понеже Джонатан се събужда — трябва да се погрижа за моя съпруг!
Уитби, 30 август.
Моя прескъпа Мина,
Изпращам ти океан любов и милиони целувки и нека скоро бъдеш у дома си заедно със съпруга си. Жалко, че не можеш да се прибереш по-скоро, за да поостанеш тук с нас. Здравословният въздух щеше бързо да излекува Джонатан. Той съвършено възстанови и мен. Имам апетит като на корморан, изпълнена съм с жизненост и спя добре. Ще се зарадваш да научиш, че напълно престанах с ходенето насън. Сякаш не съм ставала от леглото цяла седмица, когато, разбира се, успях най-после да спя спокойно. Артър казва, че напълнявам. Между другото, забравих да ти споделя, че той е тук. Само какви разходки правим пеша и с лодка или карета и яздим, и играем тенис, и ловим риба! Обичам го повече отвсякога. Той казва, че любовта му към мен също разцъфтява, но се съмнявам, понеже в началото твърдеше, че не би могъл да ме обича повече, отколкото тогава. Но това са безсмислици. Ето, че е тук и ме вика. Така че, засега стига толкова от твоята любяща